Съчувствието към участта на Фортаун и либералните ценности

Томас Джефърсън е казал, че "в политиката, подобно на религията, реформистите на заблудите са издигани в ранг на мъченици". Поддръжниците на покойния Пим Фортаун може би скоро ще се възползват от това явление. Холандското правителство вчера реши, че насрочените за 15 май общи избори ще се произведат, както бе предвидено. Това решение може да има за резултат гласуване, предизвикано от съчувствие.

Ще бъде много жалко, ако наистина стане така. Не трябва да се допуска едно отвратително деяние да превръща личност в мит или нелицеприятно послание изкуствено да набере сила. След като Пим Фортаун бе убит, вече започна заглаждане на по-грубите аспекти на неговата личност и неговата платформа. Има и хора, които настояват, че проблемите, повдигани от него през последните месеци, изискват нова, може би изпълнена с повече симпатия оценка.

Това се разбираеми реакции след брутално убийство, но те не са от вида, който би издържал сериозен кръстосан разпит.

Фортаун се стремеше да изтъкне, че за разлика от Йорг Хайдер или Жан-Мари льо Пен той не е "расист", а "културалист", тревожещ се дали либералната демокрация и ислямът могат да се смесят по мирен начин. А в политическите области извън имиграцията и престъпността той, по думите на негови симпатизанти, е бил по-скоро привърженик на неолиберални нововъведения отколкото на неофашистка идеология.

Тези разграничения обаче са по-осъществими на теория отколкото на практика. Идеята на Фортаун за националната идентичност включваше уникалните за Холандия черти - сексуален либерализъм, достъп до наркотиците и желание да се обсъжда въпросът за евтаназията. Но той бе точно толкова рязък в изявите си колкото и по-недодялани фигури в други страни.

Освен това избирателите, към които адресираше посланията си, не бяха подобни нему богаташи, хомосексуалисти и бохеми. Те бяха комбинация от по-възрастни традиционалисти, несигурни в бъдещето низши слоеве на средната класа и групи от бедните, които се чувстват застрашени от всяка възможна икономическа промяна.

Същото може да се каже и за "изпитателните въпроси", които Фортаун задаваше на своя електорат. Те се свеждат до три основни въпроса:

Колко много са твърде много чужденци? Какво е правилното отношение между имиграция и асимилация?

Дали съществува "ислямски ексепционализъм" /твърдението, че мюсюлманите не могат да бъдат нормални демократи/ и трябва ли той да влияе на държавната политика?

Тези въпроси наистина могат да бъдат изпитание, но не може да се претендира, че са особено оригинални. Те са част от споровете в Европа от столетия насам. Нито пък са явление, присъщо единствено на този континент. Под една или друга форма са ги поставяли мнозина - като се почне от онези, които все още вярват, че еврейският народ /вероятно чрез някакъв вид телепатия/ образува клуб, враждебен на интересите на всички останали, и се стигне до чернокожите радикали в САЩ, които смятат, че заради робството трябва да бъдат изплатени компенсации, за да има наистина равни възможности за всички.

Твърдението, че може прецизно да се прокара разделителна линия между "расизъм" и "културализъм" - като едното понятие се тълкува като нещо много лошо, а другото като повод за философски размишления, е почти изцяло лъжливо.

Това, което не предлагат Пим Фортаун и други, ненадарени с неговия плам, са полезни отговори на въпросите, които обичат да поставят. Ексцентричният бивш професор не можа да даде в отговор нищо по-добро от фразите "повече не" и "не тук".

Но идеята, че холандците биха могли да заключат вратите си и да накарат други държави да поемат имиграцията, е нереалистична. Твърдението, че Европа като цяло би могла някак да изтласка милиони хора обратно към Азия или Африка не е просто налудничаво, но и противоречи на демократичните ценности. Европа е преживявала и много по-големи движения на хора в миналото и не е извън възможностите на ортодоксалните политици и на партиите с устои да се справят с тях. Холандските избиратели биха могли и би трябвало да помнят това идната седмица, когато ще пускат бюлетините.

По БТА