Съдът в Триполи ще заседава всяка седмица по СПИН процеса

Наказателният съд в Триполи ще заседава всяка седмица до приключване на делото срещу петте български медицински сестри, обвинени в умишлено заразяване със СПИН на близо 400 либийски деца. Това съобщи на заседанието във вторник председателят на съдебния състав Махмуд Хауиса, който насрочи следващата сесия за 20 юни.

Макар да не бе прочетен обвинителният акт, новият процес срещу петте медицински сестри стартира с искания на защитниците на различните страни в процеса.

Българската защита поиска нова медицинска експертиза, която да изясни противоречията между експертизите – според тази на професорите Монтание и Колици вирусът в детската болница в Бенгази е бил от естествен вид. Според доклада на либийските експерти вирусът е генномодифициран с цел да причинява масова смърт в полза на научен експеримент.

Либийското обвинение поддържа страта си теза, че този подвид на вируса е генномодифициран и умишлено създаден, за да предизвика епидемията.

Адвокат Пламен Ялнъзов поиска съдът да приеме писмено и нотариално заверени показания на рентгенолога Смилян Тачев, който също бе задържан преди 7 години, но бе освободен и се завърна отново отдавна в България. Тачев е свидетел на част от мъченията над медицинските сестри, а и самият той е изтърпял мъчения в ареста.

Българската защита настоя и за нова съдебно – медицинска експертиза за белезите на медицинските сестри.

Пламен Ялнъзов поиска като доказателство пред съда да бъде прието интервю на либийски адвокат пред арабски телевизионен канал, в което той заявява, че имало случаи на заразяване с вируса на СПИН в Бенгази още в началото на 1990-те години.

Съдът реши, че страните имат право следващия път да внесат списъци със свидетелите, които искат да бъдат призовани, както и документи.

Стремежът на българската защита е да се установи основно от какво са белезите на медицинските сестри, както и технологията на заразяването със СПИН в детската болница в Бенгази.

Съдът няма срок да се произнесе по тези искания.

Координаторът на българската защита Траян Марковски заяви, че думата “отлагане” на делото е израз на серия от предстоящи съдебни заседания. Според него е трасиран пътят за нормалното протичане на процеса.

Запитан дали българската страна ще разчита отново на професорите Люк Монтание и Виторио Колици за повторната експертиза, адвокат Марковски заяви, че ще търсим представители на други страни. 

И преди съдебното заседание във вторник българският заместник - министър на външните работи Феим Чаушев потвърди оптимизма си, че делото ще приключи до три месеца.

Адвокатите Георги Гатев и Осман Бизанти поискаха българките да бъдат пуснати от затвора под гаранция с оглед на това, че вече повече от седем години са задържани без да има влязла в сила присъда. Адвокат Гатев се позова на решение на Върховния съд на Либия, с което той е отменил смъртните присъди. Според българския адвокат в момента задържането на българките е по-скоро наказание, отколкото мярка за неотклонение и не отговаря и на международното наказателно право.

Осман Бизанти даде за пример д-р Здравко Георгиев, който от две години е на свобода, но се явява в съдебната зала, т.е., по никакъв начин не  възпрепятства развитието на процес.

Бизанти поиска в същото време от съда да напомни на прокуратурата, че д-р Георгиев е изтърпял вече наказанието си от четири години и няма причина да продължава да бъде в Либия, да не му бъде издавана изходна виза.

Искането на адвокат Бизанти не бе прието от съда.

Веднага след българските адвокати, думата взеха двамата прокурори, които протестираха. Те настояха съдът да не приема исканията на защитата и в същото време да приеме решението, според което мъчителите на българските медицински сестри са оправдани.

Предстои Върховният съд на Либия окончателно да се произнесе по гражданските искове на българките срещу мъчителите.

На този етап не е известно дали София води преговори или е договорила някакви плащания към Триполи, за да осигури благополучен изход от делото, въпреки официалната позиция на България, че няма да плаща откуп.

Не е тайна, че либийската страна настоява за някакво финансово споразумение. В същото време ЕС, САЩ и България договориха план за действие, според който се създава фонд за лечение на заразените със СПИН либийски деца.

Марк Пиерини, ръководител на европейската делегация в Либия, коментира във вторник пред радио Франс Ентернасионал, че планът за действие е стартирал преди 10 месеца.

“Изградихме нашия план за действие, който се интересува от тази драма, разиграла се в Бенгази, каквато и да е нейната причина, драма, която не е само медицинска, но и психологическа...Още през януари създадохме международен фонд в Бенгази. Целта на фонда е да осигури дълготрайност на плана за действие на ЕС, както и да осигури лечение на децата в чужбина, макар някои от експертите да имат различия относно неговата полезност. Също така фондът си поставя за цел да осигури под формата на хуманитарна помощ финансова подкрепа на семействата на починалите или болни деца”, обясни Пиерини, който е шеф на фонда.

Петте българки присъстваха на съдебното заседание във вторник. Кристияна Вълчева изрази песимизъм, че делото ще приключи до есента. Според нея всякакъв сценарий е възможен, защото "от убийците можем да очакваме всичко".

Нася Ненова каза, че след осем години в затвора вече не се надява на нищо и се чувства в неизвестност.

Българските медицински сестри казаха още, че не искат свиждане в затвора “Джудейда” с българските журналисти, които са в Триполи. “Вече осем години сме тук, няма какво да ви кажем. Питайте в България защо още сме тук, питайте ги всеки ден. Искаме отново да си говорим с вас, но в София. Тук няма какво да говорим повече”, обясниха те.

В съдебната зала присъстваше зам.-министър на правосъдието на  Джамахирията. Там беше и френският адвокат Антоан Алексиев от “Адвокати без граници”. Въпросът за неговото конституиране като защитник на българките въобще не бе повдигнат по време на заседанието. В залата имаше и над 20 чужди дипломати. Интерес към процеса проявиха и множество чуждестранни медии.

Пред сградата на съда група демонстриращи роднини на децата-жертви на епидемията от СПИН в Бенгази направиха опит да блокират изхода, откъдето трябваше да излязат дипломатите и журналистите, но до ексцесии не се стигна.