Преди Плевнелиев да издаде указ за Лозан Панов

Съдии и пет НПО-та искат президентът да проведе консултации за шеф на ВКС

Изборът на ВСС е прогнозиран от медиите и обвързан с политически интереси, се казва в писмото

Съдии и пет НПО-та искат президентът да проведе консултации за шеф на ВКС

Съюзът на съдиите в България и пет неправителствени организации призовават държавния глава Росен Плевнелиев да проведе публични консултации преди да подпише или откаже указа за назначаване на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Те напомнят, че според решение на Конституционния съд (КС) от 2002 година, Висшият съдебен съвет (ВСС), който избира председателя на ВКС, и президентът, който го назначава с указ, носят споделена отговорност за него.

"Именно чрез демократичната практика на конституционните Ви правомощия ще се утвърди съдържанието и границите на споделената Ви отговорност при назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор“, обръщат се неправителствените организации към Плевнелиев.

Сред основанията им за преразглеждане на избора на административния съдия Панов за шеф на ВКС са посочени липсата на яснота за критериите, по които ВСС направи избора; липсата на гаранции за равнопоставеност на двамата кандидати и за тайната на вота; пълното игнориране на съдийската подкрепа за Павлина Панова, както и предизвестеният резултат.

"Според нас най-съществените въпроси, които подлежат на оценка сега, са дали беше спазено конституционното изискване за провеждане на тайно гласуване, дали беше осигурена равнопоставеността на кандидатите, след като процедурата беше спирана, а срокът за представяне на концепция удължаван, без да има такива възможности в обявените правила, дали са убедителни и прозрачни мотивите, които определят взетото решение. Проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването и се подчертава, че съществуват "опасения, че на практика е възможно да се види как гласува всеки от членовете", пишат неправителствените организаиции и магистратите.

Те посочват и мотива на ЕК в техническия доклад, изнесен предходната седмица, че системата за гласуване на ВСС никога не е била подлагана на IT одит, който да гарантира, че от техническа гледна точка е надеждна по отношение на външна намеса".

От друга страна, дискусията, проведена от Висшия съдебен съвет непосредствено преди гласуването, няма характер на мотиви към взетото крайно решение. Изложените от отделните членове на съвета съображения и фактите, които ги подкрепят, не съответстват на резултата от гласуването, изтъкват в писмото си до президента организациите.

Те обясняват още, че не оспорват правото на ВСС да извърши своя избор, но смятат, че дължи да стори това по убедителен начин. "Факт е, че състезанието за длъжността на председател на ВКС и конкуренцията на идеи нямат традиция в България. Недоумение обаче буди устойчивото несъгласие на мнозинството в колективния орган да ползва добрите практики, за да легитимира убедително предпочетения кандидат“, се отбелязва още в документа.

Притеснително е също, че изборът приключи по прогнозирания в медиите начин, който не се основаваше на явното превъзходство на качествата на единия кандидат, а беше обвързан с политически интереси, казват неправителствените организации. И посочват принципния проблем: че трябва да бъде гарантиран избор, основан изключително на съревнованието на идеи и на потенциал, доказани в практиката на кандидатите.

"Конституционната Ви функция в процеса на легитимирането на избрания за този пост изисква да повдигнете въпроса за убедителността на избора, а начинът да се постигне това според нас е - като проведете публични консултации и вземете отношение по начина на действие на ВСС", казват Съюзът на съдиите и петте НПО.

Освен ССБ под документа са се подписали и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", "Български адвокати за правата на човека", "Български институт за правни инициативи", "Български Хелзински комитет" и "Риск Монитор".

Политологът Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, коментира в понеделник пред БНР: "За мен по-важните притеснения са, че самият ВСС, ако не е дискредитиран, то е с много нисък обществен статус и доверие. Ако погледнем и доклада на ЕК, Висшият съдебен съвет е обект на най-сериозните критики, защото от неговата дейност няма почти никакви резултати. Така че ние имаме орган с много ниско обществено доверие и авторитет, който от своя страна трябва да произведе избор, който да вдъхва доверие в обществото. Това няма как да се случи. Неслучайно стратегията на правителството е насочена в посока преформатиране на ВСС".

До момента няма реакция от страна на държавния глава как смята да процедира. Изборът на Лозан Панов стана в четвъртък, а същите организации преди това настояха Плевнелиев да присъства на заседанието на ВСС, но той отказа, за да не се създадат съмнения за натиск над кадровия орган. Президентът няма срок, в който да се произнесе по избора, но ако откаже да подпише указ, ВСС не е задължен да излиза с ново предложение за кандидат на ВСС, а може да препотвърди вота си.

Организациите напомнят решение № 2 от 2002 г. на КС, в което се приема, че "предложението на ВСС до президента за назначаване на лицата по чл. 129, ал. 2 от Конституцията осъществява взаимодействие между два конституционно определени органа на държавата с оглед изключително значимите публични функции, които лицата изпълняват".

Те обясняват още, че според Решение № 13 от 1996 г. на КС волята на държавния глава при издаване на указа за назначаване на ръководителите на висшите ведомства на съдебната власт е поставена в зависимост от волята на "специфичния кадрови администриращ орган на съдебната власт", за да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт.

"Желанието на конституционния законодател е да се ангажира отговорността на Висшия съдебен съвет за предложената кандидатура и в същото време да се получи, респективно - наложи, съгласуваност с президента, чиито съображения при отказ да изпълни първото предложение на Висшия съдебен съвет биха могли да повлияят на този орган за повторното предложение“, твърдят магистрати и правоозащитници в документа.

В същото решение е посочено, че правомощието на президента по чл. 129, ал. 2 от Конституцията е израз на дискреционна власт. Това означава, че в обхвата на преценката се включва законосъобразността и конституционосъобразността на проведената от Висшия съдебен съвет процедура за избор на председател на Върховния касационен съд.

"Ролята на президента тук определено не е роля на фигурант и на орган на държавна власт, който механично, само формално препотвърждава решението на ВСС, както вероятно мнозина смятат. Затова, от гледна точка на гражданското общество и на тези, които подписаха тази декларация, това е една добра възможност да се постави и на вниманието на обществеността, и на вниманието на държавния глава системният правозащитен проблем, който е свързан с дефекта при гласуването от страна на ВСС", коментира темата пред БНР и известният адвокат и правозащитник Михаил Екимджиев. Той припомни, че в доклада на ЕК също е разкритикувала гласуването с електронната система на ВСС, но въпреки това изборът на Панов не бе проведен с бюлетини.

Споделяне
Още от България