Само БСП оспорва продажбата на земя на чужденци извън ЕС

С 211 гласа, в сряда парламентът прие на първо четене промените в конституцията, свързани с членството на България в ЕС.

Двама народни представители - независимите Стела Банкова и Иван Козовски, гласуваха против, нямаше въздържали се.

Депутатите на Социалистическата партия също подкрепиха принципно измененията. Те останаха единствените в парламента, които продължават да се противопоставят на по-голямата либерализация в продажбата на земя.

Това беше и единствения текст от поправките, около който се водеше спора в пленарната зала.

И в момента чужденците имат възможност да купуват земя в България, но чрез регистрация на фирма у нас. Така собственик на земята формално се води българско дружество, без значение от националността на неговия собственик.

Окончателно сегашните поправки в конституцията, които са втори поред, трябва да се гласуват до средата на февруари или най-късно в началото на март, защото без приемането им България не може да подпише договора за присъединяване към Европейския съюз през април.

Конституционните поправки се приемат на три гласувания, като всеки път депутатите трябва да съберат мнозинство поне от три - четвърти или най-малко 180 гласа.

От името на БСП зам.председателят на парламента Любен Корнезов заяви, че левицата ще подкрепи на първо четене промените в конституцията, но после ще внесе нов проект, с който да се разреши продажбата на земя на чужденци само ако те са граждани на ЕС и само ако използват земята за земеделски цели.

Възползвайки се от бедността на българите, недобронамерени чужденци с политическа цел могат да изкупят на безценица земята, заяви Корнезов. Позицията на социалистите е, че това е въпрос на суверенитета на България. Като пример бяха посочени Австрия, Полша, Испания, Чехия, Унгария, въвели десетки ограничения за продажба на земя на чужденци, включително и за граждани на ЕС.

Корнезов откри в текста за продажбата на земята и дискриминация спрямо гражданите на ЕС.

Текстът е: "Чужденци, чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към ЕС или по силата на международен договор, обнародван и влязъл в сила в България, както и чрез наследяване по закон".

Според Корнезов, тази формулировка въвеждала двоен стандарт - гражданите от ЕС ще могат да купуват земя след 2014 г., както ще е записано в договора за присъединяване, а останалите - България има подписани международни договори с над 50 държави, ще могат да се сдобият с българска земя веднага след 2007 г., когато поправките ще влязат в сила. Тоест, граждани на Йемен и на Иран ще получат това право преди ЕС, коментира Корнезов.

Възможности за двояко тълкуване на текста откриха и от ОДС, откъдето призоваха останалите политически сили в парламента заедно да изготвят текст, който да не позволява различно тълкуване.

В същото време председателят на парламентарната група Екатерина Михайлова подчерта, че сегашната забрана в конституцията за продажба на земя е неработеща норма и се заобикаля чрез регистрацията на фирми у нас. С новия текст ние ще дадем конституционното решение на нещо, което и без това се прави, подчерта Михайлова.

Опасенията за различно тълкуване на текста бяха оспорени от зам.шефката на парламента Камелия Касабова, която председателства временната комисия за промени в конституцията, и от шефката на правната комисия Анелия Мингова.

Страните, с които имаме международни договори, могат да придобиват земя по условията на вътрешното ни право. И понеже там ще има забрана до 2014 г., те няма да имат това право, обоснова се Камелия Касабова и призова да не се правят спекулации с тази сложна за гражданите материя.

Тя съобщи, че в бъдещ закон за собствеността ще се опишат всички правила и норми за придобиване на собственост от чужденци.

Анелия Мингова пък отхвърли интерпретацията, че земя ще се продава и според сключените до този момент международни договори, например за взаимна защита на инвестициите. За да може въз основа на тях да се придобива земя, те трябва да бъдат най-малкото анексирани или актуализирани, каза тя.

Янаки Стоилов от БСП обаче оспори, че в конституционния текст никъде не се посочва, че промяната няма да засяга вече сключени договори.

Лидерът на БЗНС - Народен съюз Анастасия Мозер също заяви, че парламентарната група ще подкрепи проекта за промени.

Този път Мозер каза, че и според БЗНС-Народен съюз България има икономически интерес да продава земи на чужденци, граждани не само на ЕС. Според земеделците обаче международните договори, даващи право на чужденците от съответната държава да купуват земя, трябва да се ратифицират от парламента с мнозинство от две - трети и това да се запише в конституцията, за да се избегнат политическите спекулации.

Предложението бе подкрепено и от ОДС. Елиана Масева посочи, че така в конституцията ще има по-ясно указание, за ратифицираните до момента договори няма да се важи облагодетелстваният режим за придобиване на земя.

По останалите промени в основния закон няма разногласия между депутатите.

Те са свързани с частично предоставяне на правомощия на ЕС и неговите органи, определяне на мнозинството в българския парламент за ратификация на присъединителния договор, създаване на възможност за предаване на български граждани на чужди държави и юрисдикция, разширяване на активното и пасивно избирателно право за българските граждани и за европейските граждани, които постоянно пребивават в страната, както и регламентиране на взаимодействието между Министерския съвет и Народното събрание в процеса на формиране на националните позиции във връзка с европейското ни членство.

Според промените, парламентът ще ратифицира с не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители международните договори, които предоставят на ЕС правомощия, произтичащи от българската Конституция.

Министерският съвет ще трябва да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задължения за България от нейното членство в ЕС. Когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС, кабинетът ще трябва предварително да информира парламента и да дава отчет за своите действия, е записано в проекта за промени в основния закон.

Според измененията, ако е предвидено в международен договор, влязъл в сила за България, български гражданин ще може да бъде предаден на друга държава или на международен съд, за целите на наказателно преследване.

Предстоят и други промени в Конституцията и е жалко, че не използвахме случая това Народно събрание да ги направи, коментираха от СДС. акцентирайки върху финансовата децентрализация и съдебната реформа.

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?