Само омразата срещу Израел обединява арабския свят

Откакто през 1990 г. Ирак окончателно разруши мита за арабското единство, като нападна съседен Кувейт, Арабската лига е като прекършена тръстика. Срещата на върха на лигата, приключила вчера в Аман, имаше за цел да възроди имиджа на тази организация като политическа сила, в чиито становища светът трябва да се вслушва. Въпреки голямото старание на Йордания и Египет, този първи редовен форум от десет години насам, показа всички назадничави и самоунищожителни инстинкти в Близкия изток.

Тези страни, както смело заявява генералният секретар на ООН Кофи Анан, се отличават с крещящи вътрешни проблеми. Репресивните политически системи, многочислената бюрокрация, атрофираната икономика и масовата безработица поддържат вътрешните брожения, което безпокои всички държави в района. Поотделно, някои правителства опитват да модернизират страните си. Но заедно, те са способни да се обединят единствено в заклеймяването на Израел.

Европейските правителства хранят надежди, че новото поколение арабски лидери ще се окаже способно да предприеме модернизация на страните си. В Европа йорданският крал Абдула се ползва с известен авторитет. Но за онези, които са възлагали надежди, че сирийският президент Башар Асад ще направи пробив в твърдолинейната политика на своя покоен баща Хафез Асад, срещата в Аман е разочарование. В речта си пред конференцията Асад-син нарече Израел "арабска земя" и държава, която е "по-расистка от нацистката", което може да се тълкува като негова заявка да оглави арабите, отхвърлящи всяка мисъл за мир.

Първа точка от сухото комюнике на форума призовава към възобновяване на арабския бойкот срещу Израел и това също бе по инициатива на Дамаск. От форума в Аман отсъстваше иракският лидер Саддам Хюсеин, който повтаря предложението си да прати войски да се сражават с Израел в защита на палестинците и им предлага помощ от 900 млн. долара.

Втвърдяването на позицията на Асад срещу Израел съответства на отказа му от реформи у дома. Младият сирийски президент започна управлението си миналата година с обещание за икономическа и политическа либерализация - той освободи няколкостотин политически затворници, разхлаби цензурата и даде знак, че ще сложи край на еднопартийния монопол на неговата партия Баас. Сирийците, на които бе дошло до гуша репресивното и корумпирано управление, отвърнаха с вълна от петиции в защита на демокрацията и бързо роящи се "движения за гражданско общество".

Но "сирийската пролет" бе къса. През тази година забраните бяха върнати. За да бъде създаден граждански клуб за дискусии, например, е необходимо разрешение от полицията. Икономиката на страната все още е в ръцете на групировките, които държаха на власт Асад-баща и затова наследникът вероятно се опасява, че може да бъде свален, ако позициите на тези групировки бъдат заплашени.

В комюникето от Аман няма и дума за това, че главната цел на този форум на Арабската лига е бил да сложи край на разногласията около Ирак. Това трябваше да стане, като се вземе решение да се упражни натиск за премахване на санкциите срещу Багдад, ако Ирак декларира, че признава суверенитета на Кувейт, ако върне откраднатата кувейтска собственост и даде сведения за изчезнали кувейтци. Кувейт се съгласи с това. Ирак - не.

* Заглавието е на Mediapool.bg