Санирането с европари + собствени средства е застрашено

Трябват редица административни облекчения и осигуряване на по-евтини кредити за кандидатстващите етажни собствености за 80 процента безвъзмездно финансиране в обявения втори етап на програмата за сградно обновяване с пари от Плана за възстановяване и устойчивост. В противен случай може да се загуби инерцията от първия етап, при който се осигуряват 100 процента евросубсидии за повишаване енергийната ефективност на сградите, и хората да се откажат.

Около това становище са се обединили представители на Коалицията RENOVATE BULGARIA и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева на среща.

В първия етап за напълно безплатното саниране участваха 3 хиляди блока със заявки за 4 млрд. лв. при заложени едва 1.4 млрд. лв.

"Няма съмнение, че тази инерция трябва да бъде запазена и подкрепена по всякакъв начин с необходимите механизми и ресурси", смята Минчо Бенов, директор на "Хабитат България", част от коалицията RENOVATE.

Центрове за споделени услуги

Според организацията това трябва да стане чрез центрове за споделени услуги, които да улесняват гражданите.

"Някои общини са направили вече работещи центрове за кандидатстване по програмата и ние трябва да се възползваме от този опит. Необходими са също така усилия и инвестиции за квалификация на такъв тип специалисти", коментира зам.-министър Бонева.

По думите на Цвета Наньова, заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация, наесен започва създаването на поне шест такива центрове.

Като най-спешна задача обаче е очертано осигуряването на финансов ресурс за 20-те процента самоучастие от страна на собствениците на имоти - било чрез гаранция към банките или чрез ЕСКО инструмент (при който специализирани фирми осигуряват и изпълняват реновирането, а след това собствениците на жилища се издължават с месечни вноски за определен период от време).

Търсят се механизми до есента

Осигуряването на такова достъпно финансиране е необходимо, защото предвиденият Национален декарбонизационен фонд ще заработи едва догодина, а кандидатстването във втория етап на санирането приключва в края на настоящата.

"Затова търсим възможности и обсъждаме финансови механизми, които могат да сработят до есента", заяви заместник-министър Бонева, цитирана в съобщението. Устойчиво дългосрочно решение е достъп за сдружения на собствениците до колективни преференциални кредити.

"По тази идея и на база добрите европейски практики се работи от две години с търговски банки и ББР и ако преди не е имало интерес, то сега са много повече склонни да се ангажират", допълни Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА).

Ася Добруджалиева от "Хабитат България" настоя за държавно субсидиране на лихвените проценти с цел повишаване атрактивността на кредитите. От представителите на БГФМА беше поет ангажимент за предоставяне на цялата информация по досегашния напредък по темата, а зам.-министър Бонева е обещала да подкрепи усилията в тази посока.

Инвестиционен ваучер за санирането на бедни

В хода на дискусията е коментирано, че проблем за втория етап на санирането е наличието на енергийно бедни семейства в сградите, които не могат да си позволят да участват. Затова е обсъдено дали не може те да получават еднократен инвестиционен ваучер за тази конкретна цел.

Като проблем е очертано и това, че от собствениците на жилища се очаква да възлагат и отговарят за множество дейности, за което нямат необходимите професионални знания и опит. Предвидените по схемата 2.5% от средствата за управление и публичност, от които може да се покриват и консултантски услуги, най-вероятно ще се окажат недостатъчни за плащането на такива дейности.

"В същото време цялата отговорност за качеството на техническата документация и за изпълнението на индикаторите е вменена именно на собствениците и това изключително много притеснява потенциалните кандидати", каза Цвета Наньова.

Пътна карта до 2030 г.

Затова организациите от коалицията RENOVATE настояват да се осигури устойчивост на процеса с пътна карта поне до 2030 г., системно ежегодно финансиране от републиканския бюджет и максимално използване на европейските източници – Модернизационен фонд, Европейски климатичен фонд и др. Само така може да се отговори на огромните нужди от обновяване в жилищния сектор, високите очаквания на населението и поетите ангажименти от страната ни в рамките на европейската Зелена сделка.

"Преди да имаме тези механизми, не можем да говорим за смислена комуникация с гражданите, а без тяхното участие разговорът за политики в жилищния сектор става безпредметен", каза Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

"Ако провалим този етап сега, ограничаваме достъпа си до европейско финансиране за енергийна ефективност за години напред, а това единствено ще ни направи по-бедни", допълва той.