САЩ - Китай | Кризата, която може да прерасне в конфликт

Ескалиращата криза между Съединените щати и Китай, започнала след принудителното приземяване на американски разузнавателен самолет на китайския остров Хайнан на 1 април, става драматична, но не бе неочаквана.

Както общо може да се каже за външната политика на новата американска администрация, президентът Буш бе на път да промени отношенията между Вашингтон и Пекин още преди инцидента с разузнавателния АР-3. Онова, което през март изглеждаше като втвърдяване на курса на Вашингтон спрямо комунистическия режим в Пекин, през април - по една случайност -се оказа реална заплаха, която е надвиснала не само върху двустранните отношения, но която може да има и глобални последствия.

Американската резолюция, заклеймяваща нарушаването на човешките права в Китай и внесена през март в ООН с одобрението на Европейския съюз, се оказа може би най-значимото събитие в отношенията между Вашингтон и Пекин от Никсън насам. Фактът, че такава резолюция въобще бе изработена, показва, че за Съединените щати Китай се е превърнал от стратегически партньор в конкурент и потенциален враг в Азия. Което не означава, че двата гиганта не би могло да си сътрудничат, когато интересите им съвпадат. Но призмата, през която Белият дом визира Китай, е станала по-ръбата от преди.

Разбираемо, Китай е твърде недоволен от промяната на американския курс. Китайските ръководители гледаха на така нареченото "стратегическо партньорство" в края на 1990-те като един вид признание за растящото значение както на китайската икономика, така и на външнополитическите си позиции на появяваща се велика сила: Бил Клинтън започна мандата си, говорейки за "убийците в Пекин," но го завърши с почти любовен флирт.

Пекин, обаче, използва меки думи за да опише раздразнението си. Сесията на Народния конгрес през март не произведе обичайните за диктаторските режими декларации за "ненамеса във вътрешните работи" и "специфичност на човешките права от държава в държава." Учудващо, Пекин просто изяви желанието си "да води диалог" по въпроса за американската сателитна противоракетна система.

Сериозната конфронтация вече е факт.

Режимът в Пекин може би е разбрал, че политиката на разведряване е единствената му опция да направи приятно впечатление. А и Китай би пострадал повече от Съединените щати в случай на дълготрайна криза. Но в момента Пекин е в позицията на силния: той държи както самолета, така и неговия екипаж. Все пак Китай е комунистическа страна, а за тоталитарните лидери е много важно да използват всяка възможност да покажат на населението собствената си мощ. Може да се очаква властите отново да изпратят студентите да скандират внимателно подготвени лозунги пред американското посолство в Пекин, както това се случи след погрешната бомбардировка на китайското посолство в Белград преди две години.