САЩ не са съгласували политиката си за Северна Корея със Сеул

Точно преди пристигането на президента на Южна Корея Ким Те Чжун в САЩ този месец, американският държавен секретар Колин Пауъл заяви, че желае политиката на правителството на Буш към Северна Корея да бъде в пълен синхрон с южнокорейската. Тази цел обаче засега не е постигната. В политиката на двете страни, както и досега, няма никакъв синхрон.

Ким се тревожи, че неговата "слънчева политика", както е известен опитът му за помирение със Северна Корея, може да бъде изложена на опасност заради враждебността на администрацията на Буш към Пхенян. Освен това той е разочарован от отказа на Вашингтон да поднови преговорите за контрол над ракетите, военни при управлението на Клинтън.

Насърчавани от Ким, лидерите на Европейския съюз възнамеряват да изпратят екип от посредници, които да помогнат за ускоряване на мирния процес между Северна и Южна Корея и да попълнят празнината, оставена от Вашингтон след отказа му да продължи преговорите.

Ким се опасява, че втвърдената американска позиция може да предизвика реакцията на Пхенян. На риторично равнище това притеснение се потвърди. Във вторник Северна Корея обвини САЩ, че поставят бомба със закъснител в деликатните двустранни отношения и подклаждат напрежение на Корейския полуостров като прелюдия към война.

Същевременно Буш се съмнява дали е възможно да бъде постигнато подлежащо на контрол споразумение за относно ракетната програма на Северна Корея, като се има предвид, че режимът в Пхенян обича да се обгръща в тайнственост. Конгресни и други експерти подозират, че позицията на американското правителство към Северна Корея е повлияна от желанието за изграждане на национална система за противоракетна отбрана.

Ако Северна Корея се откаже от своята ракетна програма, ще отпадне един от основните доводи за изграждане на ПРО, или поне така е на теория. Смята се, че Пхенян има ракети, които могат да достигнат територията на САЩ и за администрацията на Буш е малка утеха, че по време на преговорите по времето на Клинтън корейците обявиха, че няма да застрашат сигурнастта на САЩ. Сега Северна Корея обаче, засегната от Вашингтон, намекна, че може да отмени този мораториум.

Експерти смятат, че европейците работят върху своя програма, с която да се включат в корейския мирен процес. Ако европейската инициатива проработи, ще де обезсмисли идеята за ПРО, която според мнозина европейци ще провокира нова надпревара във въоръжаването.

В САЩ Буш е подложен на натиск да влезе в диалог със Северна Корея. Тридесет членна група независими експерти, финансирана от Съвета за международни отношения, изпрати писмо до него, в което го призовава да поднови преговорите за ракетите. Групата включва редица бивши служители от правителството на Роналд Рейгън, сред които са Джеймс Лили, бивш посланик в Китай и Южна Корея, Доналд Грег, също бивш посланик в Сеул и някогашен съветник на президента Буш баща.

Експертната група предлага лесен отговор на опасенията на Буш за контрола над споразумението: дайте шанс на преговорите. "В интерес на САЩ е да се договори подлежащ на проверка отказ от севернокорейската програма за ракети с голям обсег", се казва в писмото. В същото време се признава, че Буш има причина да е предпазлив към Северна Корея, защото Пхенян "през последните две години засилваше своите възможности за нанасяне на удари срещу Южна Корея и Япония.

Въведени бяха на въоръжение нови артилерийски оръдия, бойна авиация, сили за специални операции и балистични ракети". Твърде рано е да се каже, се посочва в писмото, дали "дипломацията на Пхенян е просто тактически ход или начало на фундаментална промяна към откритост, икономически реформи и мирно съвместно съществуване".

Уенди Шърман, специалистка по корейските въпроси в Държавния департамент при управлението на Клинтън, също се отнася предпазливо към намеренията на Пхенян. Но тя смята, че Буш трябва да демонстрира желание да поднови диалога със Северна Корея, дори и да не е готов да го стори веднага. Това е възможност, която правителството на Буш "не може да си позволи да не използва", каза тя. "Въпросът е не дали подкрепяме севернокорейското ръководство, а дали можем да посрещнем предизвикателствата към нашата сигурност".