САЩ, Русия и световното съглашение

Войната на САЩ срещу тероризма и стремежът на Русия за по-тясно интегриране със Запада взаимно се усилват и сега доминират световната политика. Само едно десетилетие след Студената война, американските и руските лидери се движат към ера на глобално разбирателство, което ще намали стратегическото влияние на Европа, Китай и Япония върху Вашингтон и Москва.

Тази смразяваща мисъл вече се оформя в големите европейски столици, където на нея се гледа като на по-дълбоко и неприятно явление от американския унилатерализъм. Забелязват се признаци на безпокойство и в изявленията от Токио и Пекин. Светът, който дълго време се боеше от последствията на ядрената война между двете суперсили, сега недоволства от задълбочаващото се сътрудничество между Белия дом и Кремъл.

Владимир Путин се превърна в тайния коз на Джордж Буш спрямо европейците. Буш е царицата на Путин на шахматната дъска, която в решителни моменти той мести ту назад, ту напред. Двамата играят различни игри, но пресечните точки в интересите и целите им ги поставят от една и съща страна на масата.

Ето и един пример: някогашното гръмогласно противопоставяне от страна на Берлин, Париж и други столици срещу американските планове за нова система на противоракетна отбрана /ПРО/, и конкретно срещу предложението на Буш да се анулира Договора за ПРО от 1972 г., просто се изпари миналата есен, когато Путин без много шум прие изтеглянето на Вашингтон от споразумението.

"Това е грешка," промърмори Путин, жертвайки договора като загубена пешка в по-дългосрочната си игра.

След като Путин и руснаците се въздържаха да изразят негодувание, въпреки че бяха в правото си, европейските лидери не можеха вече да защитават договора за контрол на въоръженията като крайъгълен камък на стратегическата стабилност. А след като европейците не предрекоха "катастрофа", критиците на Буш в Америка бяха лишени от основните мотиви за атака.

Този модел би могъл да се задейства в периода на дипломатическа подготовка за американски военен удар срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин през зимата. Напоследък дипломатите в Москва забелязват признаци, че Путин е постигнал неформална частна договорка с Буш Русия да не бъде пречка пред американската употреба на сила, след като президентът на САЩ ясно изложи доводите си срещу Ирак пред световното мнение.

Руското външно министерство продължава да пледира за обратната кауза с неистови усилия да привлече европейските държави и Китай към усилията за спасяване на бившия клиент на Москва в Багдад. Но прагматизмът на руския президент почти със сигурност ще измести за пореден път остатъчните чувства на вярност към догмите на Студената война.

В необичайна реч във Външното министерство на 12 юли Путин призова най-изтъкнатите руски дипломати да се присъединят към позицията му, че сътрудничество със САЩ е ключово за руската икономика и политическо възраждане. Президентът каза пред посланиците си, че руската дипломация е неподготвена да отговори на свободните пазари, модерните медии или заплахата от световния тероризъм, и трябва да бъде реформирана.

Руското съгласие с американската позиция за Ирак, макар и изразено негласно, ще промени международната среда, особено в Съвета за сигурност на ООН. Такъв ангажимент на Путин към Буш приближава Русия до сегашните позиции на Великобритания и Франция.

Френският президент Жак Ширак и британският премиер Тони Блеър в отделни разговори потвърдиха пред Буш, че ще подкрепят една американска военна кампания, след като Вашингтон организира и доведе до край нова цялостна инициатива да накара Саддам отново да приеме оръжейните инспектори на ООН, съобщават държавни служители. Лондон и Париж изхождат от презумпцията, че иракският президент по-скоро ще рискува да води война, отколкото да приеме натрапените му международни инспекции за оръжия за масово поразяване.

Дезертьорството на Русия ще изолира Китай като единственият постоянен член на Съвета за сигурност, който се противопоставя на всякаква форма на военни действия срещу Ирак. В такива условия е малко вероятно Пекин да се противопостави. А и европейците, недоволни от американската външна политика, виждат как пространството им за маневри се стеснява.

"От 11 септември Буш се отнася към Русия като към по-надежден партньор отколкото са неговите европейски съюзници," каза високопоставен европейски служител. "Русия проявява повече гъвкавост по въпросите на сигурността. За Вашингтон европейците са твърде силни, за да бъдат третирани като Русия - като младши партньор, но и твърде слаби, за да се противопоставят на американските намерения. Така те са просто досадни натрапници."

Всъщност такава крайна позиция на този етап е спекулативна. Две са събитията, от които зависи дали Русия стратегически ще изпревари по важност европейците в очите на САЩ. Речта на Путин във външното ведомство бе непряко признание, че неговата политика все още няма подкрепата на руския елит и общественост. В крайна сметка той трябва да си осигури тази подкрепа. На второ място руската неразвита икономика трябва бързо да отбележи напредък, ако Русия иска да има истинска тежест в световните дела.

Но тенденциите в развитието на световната политика наистина сближават инстинктивния Буш и интелектуалния Путин. Американецът не трябва да допусне краткосрочни нужди да блокират това, от което ще има нужда в бъдеще /в този смисъл той трябва да спре критиките срещу Путин за Чечения и да игнорира руските продажби на оръжие за Китай/. А Путин не може да разчита както в играта на шах на елегатната неизбежност, както постъпиха неговите предшественици, докато империята им се сриваше под тях.

По БТА