САЩ се отказват от ракетния щит в Полша и Чехия

Президентът на САЩ Барак Обама се отказа от разполагането на елементи от американската система за противоракетна отбрана в Чехия и Полша. В декларация, прочетена в Белия дом и предавана на живо по няколко телевизионни канала в четвъртък, Обама заяви, че възприема нов подход към противоракетната отбрана (ПРО) в Европа, основан на по-бързи и ефикасни технологии.

Новата политика има за цел изграждане на по-модерна, по-бърза и по-ефикасна отбрана на Европа, каза Обама, цитиран от Ройтерс. Той увери, че новата политика ще укрепи американската сигурност, и подчерта, че иранската ракетна програма продължава да бъде заплаха.

Руският президент Дмитри Медведев приветства решението на Вашингтон, определяйки го като "отговорен ход". Русия винаги е твърдяла, че възприема разполагането на ПРО в Чехия и Полша като заплаха за сигурността си.

Целта на проекта бе да бъдат прехващани ракети с далечен обсег от Иран и Северна Корея.

През август 2008 г. САЩ подписаха споразумение с Полша за разполагане на 10 прихващача в база близо до Балтийско море, както и с Чехия за изграждане на радарна база на нейна територия.

Решението на Вашингтон показва каква е оценката на новата администрация за военните способности на Иран, отбелязва ББС. Явно презумпцията е, че възможността Иран да използва ракети с голям обсег не представлява непосредствена стратегическа заплаха.

Унижение за най-непоколебимите източноевропейски съюзници

Решението също така е сигнал към страните от Централна Европа за политиката на президента Обама в този регион в епохата след Студената война, като явно приоритетът е прословутото рестартиране на отношенията с Русия, коментира ББС.

"Може би мармалад утре, но не днес", коментира по този повод британското списание "Икономист", като посочва, че това е посланието на Америка към най-непоколебимите ѝ съюзници от бившия комунистически блок.

Моментът, в който бе съобщена новината – 17 септември, също бе зле избран, защото на тази дата се навършват 60 години от съветската инвазия в Полша. За страна, която е силно чувствителна към подобни символи, това означава, че никой във Вашингтон изглежда, не знае това, или не се интересува.

Според новата идея, изложена от президента Обама, противоракетни установки ще бъдат разположени на кораби и на "различни обекти на сушата". Иранските ракети със среден и малък обсег са по-голяма заплаха от тези с голям обсег, подчерта американският президент.

Планът е бил преразгледан, отчасти защото иранската програма за ракети с голям обсег не се развива толкова бързо, колко се предполагаше преди, което прави изграждането на скъпата система за ПРО излишно. Другата причина за решението са новите технологии, които американските военни съветници решиха, че могат да бъдат използвани по-скоро и по-ефективно, каза Обама.

ПРО "Иджис" на кораби и на сушата в Северна и Южна Европа

Минути след изявлението на Обама министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс поясни, че САЩ ще разположат кораби със системи за ПРО "Иджис", "за да защитават европейските съюзници и американските войски от евентуални нападения с ракети със среден и малък обсег".

Пентагонът планира да има във всеки момент три кораба във и край Средиземно и Северно море, за да охранява зоните на американските интереси, с възможност за пращане на допълнителни кораби при необходимост, съобщи заместник-председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Джеймс Картрайт.

Министър Гейтс допълни, че втората фаза на изграждането на системата ще започне през 2015 г. с разполагане на средства за противоракетна отбрана и на сушата. За тогава Вашингтон планира да разположи в Полша и Чехия ракети прехващачи SM-3, способни да унищожават ракети с малък и среден обсег, допълни той.

"Сега имаме възможност да разположим нови сензори и прехващачи в Северна и Южна Европа, които в кратък срок да осигурят защита от по-непосредствени заплахи от Иран или от други страни", каза министърът, цитиран от Ройтерс.

САЩ са обезпокоени от факта, че Иран възпрепятства усилията на Запада, докато разработва ядрената си програма, но все още има време за дипломация, отбеляза още Гейтс. Всички сме обезпокоени, че Иран умишлено ни бави, докато работи по ядрената си програма, но смятаме, че все още има време за дипломация и санкции, които да убедят иранците, че ако поддържат линията за разработка на ядрено оръжие, това ще се отрази отрицателно на сигурността им, каза министърът.

Чехия и Полша разочаровани и облекчени от решението на САЩ

Чехия и Полша изразиха както недоволство, така и облекчение от решението на Обама да изостави плана за разполагането на противоракетен щит в Източна Европа, предаде АП.

Агенцията отбелязва, че разнопосочните реакции отразяват дълбокото разделение във връзка с проекта, който според някои ще превърне Полша и Чехия в мишени на тероризма.

Бившият чешки премиер Иржи Пароубек, който е лидер на социалдемократите, определи отказа на САЩ от противоракетната отбрана като "чудесна новина". По думите на друг бивш министър-председател - Мирек Тополанек, чието правителство подписа със САЩ споразумението за противоракетния щит, решението на Обама е поредният знак, "че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди".

Министърът на външните работи Ян Кохоут изрази увереност, че решението на САЩ има за цел да засили сигурността на НАТО и Чехия.

В Полша бившият президент и лидер на "Солидарност" Лех Валенса каза, че "това не е добра новина". "Начинът, по който се отнасят към нас, трябва да се промени", заяви той.

Директорът на Бюрото за национална сигурност Александър Шчигло определи промяната като поражение за дългосрочната визия на САЩ за ситуацията в региона.

Решението на Белия дом бе съобщено на правителствените ръководители на двете страни рано в четвъртък преди официалното му огласяване от президента Обама.

Реакцията на Русия – трудно сдържано задоволство

Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че ще бъде грешка при новата ситуация да бъдат наложени незабавни санкции на Иран, предаде ИТАР-ТАСС.

Днес има реален шанс за започването на преговори с Иран, които ще върнат доверието в изключително мирния характер на иранската ядрена програма, заяви Лавров.

Според него споразуменията, които могат да бъдат постигнати, ще гарантират равноправното участие на Иран в световната икономика и в международните усилия за постигането на мир в региона.

"Пропиляването на този шанс, с налагането на незабавни санкции, ще бъде сериозна грешка", каза Лавров. Той отбеляза, че президентските избори в Иран са показали, че Ислямската република "има динамично и активно гражданско общество". Лавров видя в това знак, че Иран трябва да участва в преговорите със "шесторката" и че Вашингтон трябва да започне директен диалог с Техеран.

В същото време Константин Косачов, председател на Комитета за външните работи при Държавната дума, определи решението на Обама като "обмислено и систематично".

"Сега вече можем да говорим за възстановяването на стратегическото партньорство между Русия и САЩ", каза Косачов.

Според Алексей Арбатов от Центъра за международна сигурност към Руската академия на науките САЩ се отказват от проекта, за да си издействат помощта на Русия за иранската ядрена програма.

Вашингтон и Москва отричат да има сделка

САЩ отрекоха решението на Обама да е било мотивирано от каквато и да била сделка с Русия. "Абсолютно не", заяви говорителят на Белия дом Робърт Гибс в отговора си на журналистически въпрос. Така той се опита да отхвърли и предположенията, в отговор на отказа на САЩ от противоракетния щит в Полша и Чехия, Москва ще подкрепи по-твърдо Вашингтон в усилията му да принуди Иран да прекрати ядрената си програма.