Сътрудничеството с Трибунала в Хага е неизбежно

Според наблюдатели наближаването на определения от САЩ краен срок за предаване на военнопрестъпниците предвещава нова политическа драма в Югославия, подобно на тази при предаването на Слободан Милошевич миналата година.

Очакванията на дипломатите са Белград да предаде някои от обвиняемите преди 31 март, когато изтича определеният от американския Конгрес по искане на Международния Хагски трибунал краен срок, вместо да загуби крайно необходимата му икономическа помощ.

Тази ситуация води до сблъсък между необходимостта на страната от финансова подкрепа и дремещия национализъм и дълбоката подозрителност на сърбите към Хагския трибунал.

Разногласието сред реформистите, които изместиха Милошевич през 2000 г., забави драматичното му предаване на трибунала броени часове преди срещата на донорите през юни 2001 г. , на която трябваше да бъде одобрена финансова помощ в размер от 1,28 милиарда долара.

Споровете около предаването на Милошевич свалиха федералното правителство и оттогава нито един заподозрян в извършване на военни престъпления югославянин не е бил екстрадиран.

Съперничеството между прагматичния сръбски премиер Зоран Джинджич, който ускори заминаването на Милошевич, и умерения националист и югославски президент Воислав Кощуница, който остро критикуваше предаването на своя предшественик, се изостря все повече. Анализатори и дипломати очакват въпросът отново да се реши в последните единадесет часа, тъй като лидерите желаят да се покажат като защитници на югославските интереси, а междувременно ще се опитат да извлекат възможно най-много политически дивиденти на запад.

Този път на карта е поставена финансова помощ в размер от 43,5 милиона долара, която ще бъде замразена от американския Конгрес, освен ако Белият дом не прецени, че Белград оказва съдействие при арестуването на военнопрестъпниците и при други въпроси, свързани с мира на Балканите.

По-важното е, че Вашингтон може да отреже помощите, отпускани на Югославия от Световната банка и Международния валутен фонд, чиито заеми са жизнено важни за възстановяването на разорената ѝ икономика.

Според наблюдатели замразяването на финансовата помощ ще сложи край на преките чуждестранни инвестиции, на които Югославия разчита за съживяване на индустрията си след десет години войни, санкции и застой. "След финансовата помощ главен приоритет са чуждите инвестиции, отбеляза западен дипломат. Ако се появят големи заглавия, в които се казва, че САЩ са спрели финансовата помощ, кой инвеститор ще пожелае да дойде тук?"

Много сърби изпитват дълбоко недоверие към Хагския трибунал, който според мнозинството е предубеден към народа им. Според проучванията на общественото мнение около 30 процента са против сътрудничеството на Югославия с Хага на каквато и да е цена, а други 40 процента го подкрепят единствено в случай, че е неизбежно.

Миналата седмица партията на Кощуница заяви, че ще бойкотира председателството на коалицията, което определя нейната политика, след като привържениците на Джинджич одобриха спорен проектозакон за сътрудничество с Хага.

"Според Кощуница това трябва да стане чрез закон, но всъщност той би предпочел да избегне сътрудничеството или да издейства по-голяма роля на югославските съдилища", отбеляза политологът Братислав Грубачич.

Според югославския външен министър Горан Свиланович, който подкрепя Джинджич по този въпрос, до края на месеца ще бъдат екстрадирани повече заподозрени, дори ако законът не бъде приет навреме. "Със или без закон, пълното сътрудничество с трибунала е неизбежно", отбеляза Свиланович този понеделник във Варшава.

Прокурорите в Хага са на мнение, че не е необходим закон, тъй като Югославия като член на ООН е задължена да окаже съдействие в лицето на всички свои институции. Някои дипломати лично биха предпочели да има закон, който да сложи край на политическата нестабилност.

През януари Джинджич заяви пред Ройтерс, че Сърбия ще предаде на съда още трима или четирима обвиняеми. В американския ултиматум не се споменава колко обвиняеми трябва да бъдат предадени, за да бъдат оценени тези мерки като съдействие от страна на Югославия.

Сред спряганите от анализатори и медии кандидати са трима висши служители при управлението на Милошевич, обвинени заедно с него за сръбската кампания срещу етническите албанци в Косово през 1999 г. Става дума за бившия съюзен вицепремиер Никола Шаинович, основния политически играч на Милошевич в Косово, началник-щаба на армията Драголюб Ойданич, който ръководеше кампанията, и тогавашния министър на вътрешните работи Влайко Стоилкович, който беше начело на полицията.

Сръбският президент Милан Милутинович също е обвинен за Косово, но докато заема поста си, не е заплашен от екстрадиране.

"Според мен някой ще бъде предаден на съда. Това обаче няма да бъде Милутинович, а вероятно Влайко Стоилкович или Никола Шаинович", коментира пред Ройтерс политологът и журналист Филип Шварм.

Сред останалите видни обвиняеми, за които се смята, че се намират в Югославия на свобода, е т.н. "Вуковарска тройка", обвинена за клането, последвало нахлуването на сръбските военни части във Вуковар по време на войната в Хърватия. Става въпрос за военните от югославската армия полковник Миле Мъркшич, майор Веселин Сливанчанин и капитан Мирослав Радич.

Въпросът кой точно ще бъде изпратен в Хага, как и кога е обект на много спекулации и сензационни твърдения в медиите и сред политиците.

Един от слуховете в дипломатическите среди гласи, че Джинджич е сключил сделка със САЩ да изпусне нарочно крайния срок, за да се вдигне шум, който да даде достатъчно време на правителството да действа.

Според анализатори каквото и да се случи, предаването на заподозрени в замяна на финансова помощ не е успяло да провокира сърбите да се замислят за ролята си във войните на Балканите.

"Сърбите не осъзнават, че с това започва процес на изясняване на истината и помирение, отбеляза Грубачич. Ние живеем в обстановка на емоционална и политическа подозрителност, в която единственото, което хората разбират, е, че трябва да предадем тези хора, за да получим пари".

По БТА