Съветът на Европа обмисля ролята си при разширения ЕС

Четиридесет и шест държавни и правителствени ръководители на европейски страни участват в двудневната среща на върха на Съвета на Европа, която се провежда във Варшава.

Там пристигнаха лидерите на 39 държави, сред които германският канцлер Герхард Шрьодер, президентите на Украйна, на Грузия и на трите балтийски републики. В срещата участва и българският президент Георги Първанов.

Темата на форума е мястото на Съвета на Европа (СЕ) в “новата политическа архитектура на континента”. Участниците ще приемат три документа – за борбата с тероризма, за прането на пари и търговията с хора.

Полският президент Александър Квашневски заяви пред делегатите, че западните народи имат задължението да подкрепят демократичните реформи в Източна Европа.

Съветът на Европа е първата международна организация на континента, създадена след Втората световна война да следи за спазването на правата на човека.

В момента обаче СЕ изживява нещо като криза на идентичността, посочва кореспондентът на Би Би Си.

Ролята на организацията намалява след разширяването на Европейския съюз от 15 до 25 държави миналата година.

Русия предложи да се обсъди въпроса за укрепване на антитерористичното взаимодействие и надопускане на прилагането на двойни стандарти. Това е болна тема за Русия, която упреква Запада, че я обвиняват за погазване на човешки права в Чечения и на други места, докато тя твърди, че целта на военните операции е да се справи с терористите.

България изразява пълната си подкрепа за приноса на Съвета на Европа в борбата срещу тероризма, посочи в изказването на срещата българският президент, цитиран от БТА.

Сред основните задачи, които днес стоят пред Европа, Георги Първанов открои социалната кохезия в дейността на Съвета на Европа и образованието.

В изказването си той отбеляза, че България няма да забрави, че СЕ бе първата демократична институция, отворила врати за нашата страна, което бе смела и далновидна крачка.

България отдава първостепенно значение на защитата на правата на човека в Европа на основата на единни стандарти. Твърдо сме убедени, че Европейският съд по правата на човека - тази наистина уникална общоевропейска институция - трябва да играе важна роля в новата архитектура на Европа, подчерта българският държавен глава.

Същевременно премиерът на Люксембург и ротационен председател на ЕС Жан-Клод Юнкер призова страните от Съвета на Европа към действия, които да предотвратят "задръстването" с дела на Европейския съд за човешките права, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"Би било непростимо да се стои със скръстени ръце при положение, че в съда има огромни закъснения при изпълнение на процедурите", подчерта Юнкер и допълни, че в момента в съда в Страсбург са внесени за разглеждане 78 000 случая.

Юнкер подчерта, че е необходимо бързото ратифициране и прилагане на Протокол 14, приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа през май 2004 г. Протоколът, който цели да се намали претрупването на съда сдела, бе подписан от около 30 държави, но по-малко от 10 са го ратифицирали. Той предвижда ускоряване на разглеждането на молбите на граждани, които смятат, че държавите им са нарушили правата им по Европейската конвенция за човешките права. 

Президентът на Чехия Вацлав Клаус заяви в речта си, че ценностите са по-важни от единството. В стремежа си към  все по-тясно единство ЕС иска да направи още по-тесни връзките между страните."Според мен единството не е приоритет. Ценностите, основани на личната свобода, правовия ред и пазарната икономика са приоритетни за нас", подчерта той.

Вацлав Клаус заяви, че демокрацията в Европа е заплашена от "групи, структури и сили, които без да имат мандат се опитват да оказват влияние по въпроси от обществено значение. Имам предвид всякакви прояви на фалшиви  мултикултурни и агресивни природозащитни организации", каза той.

Клаус е противник на евроконституцията, което го противопоставя на собственото му правителство, според което ратифицирането на Европейската конституция е приоритет, предадоха АП и БТА.