Седмици преди изборите Близкият изток подари на Обама "перфектна буря"

Седмици преди изборите Близкият изток подари на Обама "перфектна буря"

Гневните протести, развихрили се в Близкия изток, са най-сериозното предизвикателство срещу усилията на президента Барак Обама да не допусне Арабската пролет да се преобрази в нова вълна от антиамериканизъм. Но той няма големи шансове да попречи.

 

По-малко от два месеца преди президентските избори в САЩ серията нападения срещу посолствата в Либия, Египет и Йемен изправят пред тежка дилема американския лидер, който встъпи в длъжност с обещание за "ново начало" с мюсюлманския свят, но не успя да насочи в желаната посока промените, помели мнозина от отдавнашните диктатори в района.

 

Нещо повече, докато се опитва да обори критиките на републиканския си съперник Мит Ромни срещу външната му политика, Обама трябва да намери решение на надигащата се криза в американско-израелските отношения заради иранската ядрена програма и кръвопролитията в Сирия, чийто президент Башар ал Асад пренебрегва призивите на международната общност да се оттегли.

 

Близкоизточните неволи на Обама се задълбочиха тази седмица със серията нападения на протестиращи срещу дипломатически представителства и убийството на посланика на САЩ в Либия.

 

Протестите бяха предизвикани от американски филм, възприет от мюсюлманите като богохулен към исляма.

 

Заради опасенията на Белия дом, че след днешната петъчна молитва насилието в Близкия изток може да се разрасне, Обама и съветниците му се опитват да преосмислят подхода към проблема. Към мюсюлманските правителства по света бяха отправени предупреждения да съдействат за защита на американските обекти.

 

Всичко това може би предвещава още по-голяма криза, която ще продължи далеч след американските избори през ноември: конфликт между Съединените щати и надигащите се ислямистки сили в Близкия изток.

 

С широко рекламираната реч в Кайро през 2009 г. Обама се надяваше да "рестартира" отношенията със страните в района и да преодолее враждебността, породена от нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. и от риториката на "войната с терора" на републиканския му предшественик Джордж Уокър Буш.

 

Правителството на Обама се оказа неподготвено за продемократичните бунтове миналата година, свалили от власт редица автократични лидери. Някои от тях, като президентът на Египет Хосни Мубарак, бяха дългогодишни съюзници на САЩ.

 

Вашингтон постепенно започна да подкрепя, макар и предпазливо, стремежите на Арабската пролет.

 

Но сега, след като угасна оптимизмът, с който САЩ се отнесоха към бунтовете в арабския свят, е ясно, че ислямът набира сила, а влиянието на Вашингтон над страните, които някога смяташе за съюзници, отслабва.

 

ОБАМА ВСЕ ОЩЕ СЕ РАДВА НА ПОПУЛЯРНОСТ

 

"Картината постоянно се променя и не бива да се бърза с обобщенията", казва Хаят Алви, преподавател по проблемите на Близкия изток в Колежа на ВМС на САЩ. "Сигурно е обаче, че политиката се усложнява все повече, не само в района, но и тук, в Съединените щати".

 

В Близкия изток президентът Обама остава много по-популярен от мнозина свои предшественици. Но сцените на рушене на дипломатически сгради на САЩ, първо в Кайро и след това в Йемен, предизвикани от филма, охулващ пророка Мохамед, мощно напомнят, че антиамериканизмът е здрав и читав и може да породи насилие.

 

При най-тежкото нападение бяха убити американският посланик в Либия Кристъфър Стивънс и трима служители в консулството в източния град Бенгази - който по време на либийската гражданска война Западът защитаваше с бойна авиация миналата година от силите на покойния диктатор Муамар Кадафи.

 

Правителството на Либия незабавно осъди нападението и обеща да работи заедно със Съединените щати, за да открие извършителите. Но Вашингтон се вбеси от първоначалната двусмислена реакция на египетския президент Мохамед Морси, който осъди видеото, но не и развилнялата се египетска тълпа.

 

Обама заяви пред испаноезичната телевизия Телемундо, че ислямисткото правителство на Египет не може да бъде смятано за съюзник на САЩ, но "ние не го смятаме за враг". След това той разговаря с Морси и му каза ясно, че Египет трябва да сътрудничи за охрана на американските дипломатически обекти.

 

Белият дом ще следи внимателно дали Морси ще се съобрази с това искане. От това ще зависи отпускането на помощта на САЩ за Египет, възлизаща на 2 милиарда долара годишно, от която основната част е военна, каза източник, близък до американското правителство.

 

"Египетските власти не могат да си позволят двойна игра", каза Ари Ратнер, бивш служител в правителството на Обама и експерт за Близкия изток, който сега работи по проект в сферата на националната сигурност. "Ако иска и занапред да получава значителна американска помощ и инвестиции, правителството на Египет трябва много ясно да заяви, че случилото се е неприемливо и че ще работи активно, за да успокои ситуацията".

 

Морси може би смята, че няма кой знае какъв избор. Подобно на правителството на Пакистан, също обвинявано често в "двойна игра", той трябва да лавира между свръхсилата, от чиято подкрепа се нуждае, и екстремистите - или може би просто избирателите в своята страна, които имат силни религиозни и националистически убеждения.

 

РИТОРИКАТА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ

 

Ясно е, че лидерите на САЩ също са подложени на натиск. Нападенията срещу дипломатическите мисии светкавично бяха политизирани и това открои вътрешнополитическите опасности, надвиснали над Обама. Ромни веднага го обвини, че "се извинява от името на Америка".

 

Това съвсем не спести на Ромни критиките, че използва събитията, за да си играе на политика. Познавачи от целия политически спектър го обвиниха в опортюнизъм в разгара на националната трагедия.

 

Усещайки натиска, Обама вчера защити близкоизточната си политика и се опита да не допусне общественото мнение да се обърне срещу него. "Знам, че е тежко, когато гледаме тези смущаващи сцени по телевизията, но нашият свят е изпълнен с предизвикателства. Живеем в бурни времена. Ние обаче можем да посрещнем тези предизвикателства, ако останем верни на себе си", каза той на предизборен митинг в Колорадо.

 

Засега е ясно, че събитията от изминаващата седмица ще засилят предпазливостта към по-голяма намеса в Сирия и неохотата да се доставят модерни и смъртоносни оръжия на бунтовниците.

 

"САЩ няма да се набъркат в конфликта в Сирия. Дори и преди атаките в Бенгази и Кайро Вашингтон нямаше никакво желание да натиска спусъка", каза Алви от Колежа на ВМС на САЩ.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?