Шарон носи доказателства срещу Арафат, но Буш не знае дали да се радва на тях

Когато отиваш с подарък на гости, никога не можеш да си сигурен, че си улучил точно вкуса на домакина. Армаганът, с който Ариел Шарон отива при Джордж Буш, е нагледен пример в този смисъл. Израелският премиер носи на американския президент стотици документи, които трябва да докажат, че палестинскит президент Ясер Арафат е кръстник на тероризма и освен това е корумпиран до мозъка на костите.

Проблемът в случая не е, че документите може да са фалшифицирани - както твърдят това с възмущение палестинците.Вероятно те са истински, защото насилието винаги е било част от стратегията на Арафат, а коректно водени счетоводни книги в председателстваната от него палестинска автономна администрация рядко могат да се намерят. Проблемът не е и в това, че Буш не вярва на представения от израелците обвинителен материал срещу Арафат. Обратно, американският президент никога не е скривал, че не вярва много на арабите като цяло,а на палестинския президент - съвсем никак. Проблемът е, че Буш не може да го каже, за да не проиграе и последния остатък от доверието към САЩ в арабския свят.

Вместо това Буш ще убеждава своя израелски гост, терорист или не, той трябва да приеме Арафат като партньор за диалога.

Тази теза звучеше неубедително още преди най-новите разкрития за палестинската терористична мрежа. Нали за изминалата близо година и половина откакто пое президентския пост Буш не пожела да разговаря нито веднъж с Арафат, докато с Шарон той се среща вече за пети път. Американците влязоха в капана, който си сложиха сами. И Шарон сега само спусна вратата зад тях. Защото как борецът срещу тероризма Буш ще оправдае да се разговоря с един доказан терорист при положение, че израелците наистина докажат връзките на Арафат с тероризма?

Буш, без да иска, стана жертва на своето елементарно виждане за света - който не е с нас, е против нас. И ето че сега, той се озова в положение да бъде противник на самия себе си.

Подаръкът, донесен от госта, показва освен това, че Шарон няма намерение да позволява на който и да било, включително на американските приятели, да му отнема свободата на действие.Това той даваше да се разбере и през изминалите седмици, когато открито пренебрегваше всички напомняния на американците да прекрати военната акция в палестинските райони. Така постъпва и сега. Не той е този, който трябва да се оправдава - дори и за обсадата на църквата Рождество Христово във Витлеем. Обратно, по-скоро той притисна американците, които трябва да му отговорят, защо точно Израел трябва да търси диалог с един доказан терорист.

Позицията на Шарон се подсили допълнително от резолюциите, които миналата седмица приеха Сенатът и Камарата на представителите, в които Израел получи уверение, че САЩ остават негов непоклатим съюзник. В Ерусалим освен това съвсем точно регистрираха, че самото правителство на Буш не е единно за подхода към Близкия изток. Най-последният пример за това е тържествено направеното от държавния секретар Колин Паул съобщение, че предстои свикване на конференция за Близкия изток. Други членове на правителството междувременно дадоха да се разбере, че според тяхното мнение тази конференция няма да се занимава със съществени въпроси.

Това се вписва добре в сметките на Шарон, който не иска да го безпокоят със съществени въпроси като например за съдбата на селищата на еврейските заселници на Западния бряг.

Вместо това той носи втори подарък в куфара си - свой собствен план за мир. Арафат не се споменава в него и това всъщност се покрива с намеренията на Буш. Той, разбира се, не може да си позволи да се зарадва твърде открито на този подарък.

По БТА