Шефът на ВКС и правосъдният министър отхвърлят вина за критиките от Брюксел

В рядък случай на единомислие председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров и правосъдният министър Георги Петканов дружно и категорично отрекоха съдебната власт да е център на критиките в последния междинен доклад на евроекспертите в областта на правосъдието и вътрешните работи.

По този начин двамата върнаха топката отново в полето на МВР, след като миналата седмица вътрешният министър Румен Петков заяви, че подопечното му ведомство не носи вина за критиките от ЕС. Мнението му беше, че “по-скоро правосъдието, а не вътрешният ред” ще стане причина за налагането на предпазна клауза на България по глава “Правосъдие и вътрешни работи”.

“Няма нищо конкретно като критика срещу правосъдието и като извод от последната партньорска проверка на България от евроекспертите. Невярно и обидно е твърдението, че българските съдии не работят. Те са на първо място по решаване на делата”, заяви в понеделник Иван Григоров и добави, че изявленията на Петков са некоректни номера.

По думите му в частта “Вътрешни работи” от междинния доклад има отправени 7 сериозни критики към МВР.

Това предизвикаха моментална реакция на вътрешния министър, който чрез специално съобщение се отметна от думите си, казани на пресконференция на 29 март, и се опита да вмени отговорността на медиите, които неправилно са интерпретирали казаното.

"Разбирам реакцията на председателя на ВКС Иван Григоров, но винаги съм смятал, че некоректно пресъздадени послания в медиите не носят полза никому. Държа да подчертая, че никога не съм казвал, че предпазна клауза ще се задейства заради правосъдната система. Всички институции, ангажирани по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, сме партньори и имаме една обща цел - на 1 януари 2007 г. България да стане пълноправен член на ЕС”, посочва Румен Петков.

Преди седмица той коментира, че въпреки забележките към работата на МВР, най-вероятно “правосъдието, а не вътрешният ред” ще стане причина за задействането на предпазната клауза. Министърът уточни, че само в два от общо 9-те доклада на евроекспертите се отбелязва работата на МВР.

Разбунилият духовете доклад от партньорската проверка през февруари съдържа критики към гласуваните от парламента конституционни промени за съдебната власт, към реформата в съдебната система, както и към състоянието на правоохранителните органи начело с МВР.

Според Иван Григоров не е оправдано правосъдието и вътрешните работи да бъдат обединявани в една глава в хода на преговорния процес, защото това пречи на разграничаването на работата на двата сектора – правораздаване и правоохраняване.

Не може независимата съдебна власт да бъде в една глава с част от изпълнителната власт. Това пречи да се диференцира отговорността, мотивира се още той.

Правосъдният министър Георги Петканов подкрепи думите на Григоров като заяви, че критиката срещу правосъдието в доклада се изразява единствено в “лек намек” срещу закъснението в изработването на новия Гражданско-процесуален кодекс (ГПК). По думите му срокът за неговото приемане е изтекъл преди 2 дни, а се очаква ГПК да влезе в парламента след седмица.

Преди броени дни председателят на Пловдивския апелативен съд и член на Висшия съдебен съвет Радка Петрова заяви, че по време на партньорската проверка през февруари евроекспертите са изразили своето учудване от твърде бързото приемане на важни процесуални закони.

Георги Петканов допълни, че към МВР основните критики са за организираната престъпност и корупцията, но след това смекчи тона и похвали ведомството на Румен Петков.

“Българското МВР има висока разкриваемост, в различните страни в Европа тя достига 35-40 процента, а у нас е много по-висока”, заяви правосъдният министър, който в предишното правителство оглавяваше МВР.

По думите му, съдебната реформа върви напред, въпреки че са възможни и по-бързи темпове, а конституцията вече имала “европейска дреха”

Според Петканов основната цел на съдебната реформа е да създаде бързо правораздаване и прозрачност, както и да не се отлагат дела.

“Може би в някои частни случаи проблемът се корени и в събирането на доказателства, но това не е основен проблем”, допълни той.

В критичния мониторингов доклад, на който ще се базира оценката на Еврокомисията през май, се посочва, че България реално няма напредък от последния голям доклад през октомври миналата година.

Ако предпазната клауза бъде задействана, решенията на българските съдилища няма да бъдат признавани от останалите държави в съюза, както и от наднационалните европейски институции.