Шест пъти по-нисък излишък ще иска Велчев

Да завършим годината с излишък от 0,2-0,3 на сто от Брутния вътрешен продукт(БВП), вместо с очакваните в края на годината с 1,2 на сто от БВП ще настоява министърът на финансите Милен Велчев. Пред БНР в неделя той обясни, че постигането на 1,2 процента излишък в БВП е доста шокиращо като фискална рестрикция. "По този начин се намаляват парите, които остават в реалната икономика, с 500 млн. лв. ", аргументира се министърът.

Както бе обявено в четвъртък, излишъкът в републиканския бюджет в края на август е 990.4 млн.лева.

През седмицата министърът обясни, че работната мисия на МВФ в края на септември в София е одобрила обявените от НДСВ допълнителни разходи за пътища, общини, компютри в училищата и 13-та пенсия и бюджетна заплата. Средствата, които заедно с разпределения в края на юли излишък надхвърлят 500 млн.лв., включват вече договорените с фонда допълнителни разходи от 1% от БВП (над 380 млн.лв.) и спестените от кабинета плащания по лихви или по нереализирани капиталови проекти.

Отделно от тези средства, правителството иска да изхарчи още 300 млн.лв. от излишъка за инфраструктурни проекти, образование и ангажименти на България, свързани с ЕС.

Кабинетът очаква в края на годината 400 млн.лв. излишък над договореното за харчене с МВФ. Това надвишава един процент от БВП и нашата теза е, че в условията на благоприятна макроикономическа обстановка няма никаква необходимост така да затягаме фискалната политика, че да спестим толкова голяма сума в бюджета, каза финансовият министър.

При пристигането си в София ръководителят на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд призова правителството да планира по-коректно бюджетните параметри, за да не се стига до толкова голям излишък, както и да спести част от него.

"Нашата теза е, че ако такава рестрикция е била уместна, когато се е обсъждало фискалното споразумение през май-юни с МВФ, защото тогава очакванията за дефицит по текущата сметка бяха много песимистични, то последните данни от платежния баланс показват, че този дефицит най-вероятно ще бъде по-нисък от миналата година", обясни в неделя Милен Велчев.

Според него икономическите рискове от увеличението на минималната работна заплата на 150 лева "са достатъчно минимални, за да можем да си го позволим". По думите му, предложеното от икономиста Стив Ханке премахване на минималното заплащане на труда е обичайна теза на пазарните икономисти, но това не е социално справедливо, защото при наличието на голяма безработица може да доведе до злоупотреби от страна на някои работодатели.

На годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон е бил засегнат и въпросът за намаляване темпа на кредитирането у нас, съобщи Велчев. Разочаровани сме донякъде, че мерките, предприети от БНБ, нямат засега желания ефект, не сме постигнали желания темп от 30 на сто като растеж и той все още е по-висок.

По време на следващата мисия на МВФ у нас през декември Милен Велчев не очаква да бъдат постигнати някакви революционни договорки. Очакванията му са мисията да констатира успешно изпълнение на споразумението и МВФ да направи определени отстъпки, защото преговарящите от българска страна не са готови на такива.

Милен Велчев анонсира, че една седмица преди края на октомври разчита да получи одобрението на Министерския съвет за проектобюджета за 2005 година и в началото на ноември той да бъде внесен в Народното събрание.

Предвидените данъчни облекчения няма да доведат до сериозни промени в приходната част на бюджета, каза Милен Велчев. По думите му една от най-важните данъчни промени е намаляването на срока за връщане на ДДС, което ще подпомогне българските износители, а оттам и отрицателното външнотърговско салдо на България. Министър Велчев допълни, че темата за въвеждането на плосък данък трябва да се обсъди много сериозно, защото в този момент обществото не е готово за въвеждането му. Според Милен Велчев ЕС няма да допусне и няма да успеем да приключим присъединителните преговори, ако въведем нулева ставка вместо ДДС.

Около 40 милиона лева ще спечели бюджетът от повишаването на акцизите, но данъчните намаления ще доведат до загуби за държавната хазна от над 360 милиона лева, като Министерството на финансите разчита на по-високата данъчна събираемост през следващата година, подчерта Милен Велчев.

Общо около 600 милиона от бюджетния излишък ще бъдат преразпределени в други сфери на финансиране. Според него предвидените за преразпределяне пари не са формирани единствено от предварително изчисления излишък в бюджета, но и на други фактори като повишения ръст на БВП и по-високата събираемост на данъчните вземания.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?