Ширак трябва да дефинира наново позицията си за Ирак

Нито на британския премиер Тони Блеър, нито на френския президент Жак Ширак ще се наложи да изминат много километри, за да се срещнат в удобно разположения френски курорт Туке. Но дипломатическата дистанция между двете държави е огромна. Скъсяването на това разстояние ще бъде решаващо за дипломацията на премиера, чиято цел е ООН да одобри употребата на сила за разоръжаването на Саддам Хюсеин, но за да успеят усилията му, Франция ще трябва да промени позицията си.

След като президентът Буш се съгласи, макар и неохотно, акцията срещу Саддам да се отложи за достатъчно дълго време, за да се поиска втори, утвърдителен вот от ООН, възраженията на Франция излязоха на преден план.

Франция и Германия - двете най-големи сили в Европа, отдавна са против прибягването до сила срещу Ирак. Париж, който като постоянен член на Съвета за сигурност има право на вето, държи ключа към по-нататъшните колективни действия.

Париж твърди, че "има различия в анализа на обстановката" между англо-американската и френската позиция, че са нужни повече доказателства за иракската заплаха, че оръжейните инспектори се нуждаят от повече време, за да си свършат работата и че самото им присъствие в Ирак е възпиращ фактор и "държи Ирак под контрол".

Франция още преживява болезнено откритото писмо на осемте европейски страни, които миналата седмица заявиха, че също като САЩ желаят действия срещу Ирак. Париж съзря в инициативата им антиевропейска конспирация - или на Блеър, или на Белия дом, или и двете заедно.

Тази официална позиция поставя под съмнение самоуверенността на Даунинг стрийт, че Франция в крайна сметка ще се съгласи с англо-американското становище, че безценният г-н Ширак трябва да бъде увещаван известно време, но накрая ще предпочете да избегне директното противопоставяне срещу американския президент. Но има и признаци, че Ширак може би се усеща все по-изолиран в чужбина, и че макар политическата му стратегия да е популярна у дома, би желал да го върнат в правия път.

Може би най-убедителното доказтелство в полза на тези признаци е, че единственият самолетоносач на Франция "Шарл де Гол" тихомълком отплава за източното Средиземноморие, което говори, че Франция в крайна сметка няма да иска да остане настрани от бъдещата военна акция там.

Премиерът Жан-Пиер Рафарен намекна за възможна преоценка на френската позиция, след като Колин Пауъл представи доказателствата в полза на интервенцията. Ако американският държавен секретар разполага с мощни аргументи, това може да открехне вратичка за французите да се измъкнат от трудната ситуация и да направят завой.

Малко е вероятно, дори за Париж, да се отметне чак толкова бързо и явно, че въодушевено да прегърне благословията за прилагане на сила срещу Ирак чрез втора резолюция и след това да подкрепи с военна сила акцията.

Все пак това е една от възможностите. Другите са или Париж да се въздържи в Съвета за сигурност, или да гласува по начина, по който искат САЩ, но без да играе военна роля в Ирак. Трети вариант е Франция да се съгласи, но не с предложената твърда втора резолюция, потвърждаваща, че Ирак съществено нарушава задълженията си, а със смекчен вариант, повтарящ предишната резолюция 1441, което може да се окаже странен, но приемлив изход за всички страни.

Най-многото, което може да се очаква от днешната двустранна среща на високо равнище, е мъгляво формулирана декларация за общото желание на Лондон и Париж да бъде разоръжен Ирак. Но и това стига, ако е първа стъпка към сближаване.

По БТА