Шокиращите издевателства в руската армия и битката на войнишките майки

На 24 януари съдът в Страсбург осъди Русия да плати еднократно обезщетение от 250 000 евро и солидна доживотна пенсия на брутално пребит и изнасилен руски редник и семейството му. Руските граждани отнесоха делото си до европейските правозащитни органи след две неуспешни дела в собствената си страна. Този случай не е единствен по рода си в Русия, но се превърна в прецедент поради бързо проведеното дело, публичността му в Европа и високото обезщетение, което Кремъл не оспори.

Два дни след това стана известен актуален случай, при който руски войник бе малтретиран в казарма до обезобразяване и пълна инвалидност. Тези две изключително брутални престъпления възбудиха множество обеществени дискусии в ЕС и Русия. Вниманието на Съвета на Европа също се насочи на изток, като негова комисия по казуса осъди в понеделник действията на руските военни части срещу цивилното население в Чечения и репресиите на руски командири срещу млади войници в пограничните райони.

За руски и международни правозащитни организации критичното състояние на морала в структурите на руската армия не е нова и изненадваща информация. Този път обаче съвпаднаха две събития, които добиха широка гласност в Европа. Нещо, което отдавна трябваше да се случи, според Комитета на руските войнишки майки. Само два месеца по-рано Валентина Мелникова, основателка и днешна председателка на комитета и Нина Пономарьова от центъра във Волгоград, член на националния координационен съвет, изнесоха доклади за катастрофалното положение с насилието в руската армия по време на извънредни срещи и конференции с европейски правозащитници и политици в Лондон, Брюксел и Берлин. И ако тогава фактологичният материал и данните нa комитетa предизвикаха ограничен ефект, тези дни докладите и работата му са център на политическите и медийни дискусии по скандалната тема.

Историята на комитета започва през 1989 г. Близо 300  руски майки на военнослужещи и донаборници основават „Комитет на войнишките руски майки“. Целта им в тази спонтанно образувана неправителствена организация е съблюдаването на човешките права на децата им, войници в руската армия. Водени от желанието да направят всичко по силите си, за да гарантират правата на децата си, с този граждански акт руските майки правят опит да принудят военните и правителството на Русия да спазват макар и малкото съществуващи в Русия закони за човешките права, в сферата на армията. За целта изискват от Кремъл прилагането на международните конвенции в руската армия не само при военни ситуации. 

Основна част в работата им е цивилната борба срещу милитаризма в Русия и насилието в армията, срещу наследените от КГБ структури в изпълнителната и съдебна власт, които задушават още в зародиш всеки реформаторски процес.

Войнишките майки станаха международно известни през 1994 г., когато в началото на войната в Чечения самостоятелно влязоха в региона и изведоха синовете си по на 18 години, пратени да се бият там. По-късно те помагаха в хиляди случаи на други руски майки да открият децата си в месомелачката в Кавказ. Често откриват само телата им, укривани в складове от командирите на взводовете по 3 месеца, без да са уведомени родителите на убитите момчета.

С чеченски жени руските войнишки майки влизат в координирани и съвместни действия, въпреки всички заплахи от страна на правителството и военните. При немислими за обикновения човек условия, руски и чеченски жени спасяват взаимно децата си посредством изключително опасни акции. С изготвени листи с имена, водени от тайни куриери, жените достигат до райони, в които е опасно да мине дори въоръжен до зъби мъж. Там са децата им, от двете страни на фронта – руски и чеченски момчета. Обикновено процедурата и за двете страни е една: извеждат войниците, разменят ги едни на други в гори и пусти места, където могат да бъдат сигурни. Помагат в бягството и укриването на дезертьори от руската армия, поради опасността от саморазправа във взводовете им. На 8 март 1995 войнишките майки се отправят на предизвикалия международното внимание “Поход на майките за живот и състрадание“ - пеша от Моска до Грозни.

От комитета оказват юридическа и социална помощ на отказали да служат донаборници и на семействата им. Пишат петиции за промени в законите, организират протестни акции срещу президента Путин и правителството. През 1997г.  при управлението на президента Елцин, благодарение на техния граждански натиск е въведен за първи път национален пенсионен фонд за родствениците на паднали в сражения войници, а през 1998 г. руската Дума дава амнистия на 40 000 дезертирали войници, издействана от войнишките майки след четиригодишна бюрократична борба с Кремъл.

Вече 16 години руските войнишки майки пледират пред руската Дума за спазване на човешките права и международните конвенции, както и за прекратяване на войната в Чечения. Работата в комитета днес е двустранна – политическа – спрямо инстанции и властта в Кремъл, военните и министерство на отбраната. И социално-просветна. В училищата майките провеждат редовни срещи, на които просвещават бъдещите наборници за тежките условия и садизма в руската армия. Същевременно ги запознават със законите, чрез които младежите могат да получат защита на правата си, респективно с начини за освобождение от военна служба. Центровете са отворени денонощно. В повече от скромни условия, в тесни стаи, без постоянни финасови средства и само с доброволен труд жените консултират и помагат на обърналите се към тях за помощ.

Доклaдите на комитета отвеждат в една действителност, в която злоупотребите, садизмът и безправието са дневен ред. Над 1800 жени в около 200 секции из цяла Русия работят по случаи в поделенията извън Кавказ, т.е. при цивилни условия.

И ако жертвите в Кавказ сред руските войници възлизат на около 250 000 осакатени, ранени, малтретирани и около 25 000 убити до сега, то в казармите извън Кавказ положението е не по-малко трагично: официалните цифри за злоупотреби с войници и убийства на войници в регионите извън Кавказ сочат около 23 500 жертви на година. Общото с Кавказ са побоите, осакатяванията, изнасилванията – те стават почти винаги при неизяснени обстоятелства. В много случаи жертвите са обвинени за дезертьори и като такива малтретирани или убити от собствените им другари и офицери – “при опит за бягство“.

Ситуацията е особено тежка в отдалечените казарми и в Северния флота – там изолацията позволява безнаказано да вирят престъпления, а възможност за бърза и адекватна намеса не винаги има или само при голям риск за живота. Да се достигне до тях и да се помогне, е като опит да пробие цивилно лице в Грозни. Жертви на изтезания в Северния флот днес са пълни инвалиди. Документираните побои са извънредно жестоки: ритуално чупене на кости и насилия, които не рядко съдържат нарязвания на крайници и гениталии. Ситуацията е толкова драстична, че не рядко към Комитета на войнишките майки се обръщат и командири на взводове или офицери, които, при опит да се съпротивят на тези престъпления, сами стават жертви или са заплашвани.

В отделна категория са постоянните злополуки и осакатявания при обучение, липсата на елементарна хигиена и храна,  даването под наем на войнишки труд в услуга на частни лица или на властта в даден регион. При тези случаи рисковете за войниците и за близките им са големи, защото законът третира злополука при подобно “самотлъчване“ от гарнизона като самоволно причинена и инвалидът или семейството на починал войник не получава пенсия.

Документиран е случай за група от 53 млади войници, които след издевателства от старите войници и офицерите, на третия месец от встъпване в служба миналата зима бягат и преминават пеша над 70 км до централата на комитета на войнишките майки във Волгоград, за да потърсят помощ.  Протоколите разкриват образи на лекари, които участват в насилията и в потулването на насилията с фалшифициране на експертизи или фалшиви показания по време на водените процеси от Комитета. Hо и на лекари, които рискуват живота си, за да опазят или получи възмездие животът на не един млад войник.

Документитe свидетелстват за чеченски бойци, които помaгат на руски войници при ужасни обстоятелства. И за руски войници, спасили от изнасилване чеченски момичета, за което биват пребити до обезобразяване във взвода си. За търговията с тела на мъртви руснаци и чеченци, търговия на руски и чеченски заложници, която процъфтява от години между руските офицери и ислямски главорези.

Известен става главният военен прокурор на Москва, който е съучастник на военното министерство в потулването на масови репресии над новобранци, нo след като е съден от Комитета и съвестта му проговаря, връща сам делото за ревизия, напуска работата си, за да е днес един от юрист-консултите на руските войнишки майки.

Те искат радикални промени в армията – искат професионална армия. Законът за цивилната военна служба е жесток – 4 години в погранични региони или в Сибир, при ненормални условия на живот, във военната индустрия без заплата – “това е робски труд за Путин и олигарсите във военния апарат, ние не желаем това и е срамно, че Съветът на Европа приветства и одобри приемането на този закон“. Жените се борят за младежите на Русия, но и срещу табуизирането на темата сред мъжете, които са преминали през този ад.

“Оптимисти ни прави фактът, че все повече бащи и мъже искат да ни помагат, участват в акциите ни, професионално ни оказват помощ в една или друга област. Вече не сме сами“, споделя Пономарьова. Водените над десетилетие документации, изнесените факти по медиите разкриват гигантската работа, която е свършена, а с това - животите, които са спасени, онези момчета и близките им, които са обезвъзмездени.

Все по-силна става социалната и икономическа помощ за работата на Комитета отстрана на фирми, банки и частни лица. “Всичко това говори, че в Европа и Русия имаме все по-широка публична подкрепа. Тези проблеми засягат всяко руско семейство. Все по-отчетливо те се осъзнават като наследство от старата система. А така се стига до осъзнаване необходимостта от реформи. Но Кремъл се противопоставя силно, военните олигарси и КГБ-наследниците имат голяма власт, настанени са в най-разновидни служби и организации. “Правят ни много проблеми чрез влиянието си, сплашват работниците ни, засегнатите войници и родителите им, рушат работата ни. Често се налага да започваме отначало. Особено след разкритите престъпления в Северния флота и изваждане фактите за истината за войната в Чечения нерядко наши сътруднички са били в смъртна опасност“, информира Валентина Мелникова.

Тя разказва и за висши представители от Синода на Руската православна църква, които сътрудничат на военното и вътрешното министерство, като за целта представят работата на гражданската организация сред провинциалните региони като продукт на западната пропагандна машина. И възпрепятстват по-бедни или необразовани родители да търсят правата си, като противоставят религията на правозащитните норми. Тъжен факт е, че, ако в тези случаи все пак родителският инстинкт надделява и подобни акции нямат голям ефект, то в национален мащаб пропагандата на клира е постигнала целта си – значителната част от руското общество споделя мнението на църквата, че в Чечения се води религиозна война между руското православие и исляма.

“Тази пропаганда успешно обслужва вътрешните цели на Кремъл, а пред Запада Путин я разширява в “руската борба с ислямския тероризъм“.“ Двете жени изразяват съжаление, че Западът приема това безкритично.

За да има по-голямо влияние в работата си в политически аспект, след двегодишно обмисляне Комитетът на руските войнишки майки решава да участва активно в политическите процеси като партия. Поради проблемите с регистрирането и условията за участие, новооснованата партия ще се яви на следващите парламентарни избори като фракция в коалиция с Републиканската партия – най-старата руска демократична партия. Работата за в бъдеще с либералите на Яблоко, с отделни граждански и хуманитарни организации са другият основен приоритет в политическата им платформа. Надеждите на войнишките майки за реформи в руското общество са ясно формулирани политически цели те са готови на всичко: “Ние проникнахме в Кавказ, за да спасим децата си, крайно време е да проникнем в руския парламент и в Кремъл. Знаем, че това ще изисква не по-малко усилие.“

През 1996 войнишките майки са номинирани за Нобеловата награда за мир от многобройни неправителствени организации, от всички жени депутати на християн- и социалдемократическа партии, зелените и социалистите в Европейския парламент. За жалост те не я получават. Но като реакция два месеца по-късно им е присъдена алтернативната Нобелова награда за мир. Руските жени получават други награди: 1995 в Женева - наградата за мир МакБрайд, 1995 в Осло - наградата на Норвежкия комитет за човешки права и свободи, 2000 в Берлин - хуманитарната награда на фондация “Фридрих Еберт“, 2004 в Аахен - наградата за мир по името на града, 2005 – наградата “Георг Елзер“ в Бремен.