Ще подкрепят ли държавите от ОНД военна акция срещу Афганистан?

За тези дни бе обявено посещение на висш руски представител в столиците на централноазиатските държави Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. Съветникът на президента Путин по сигурността Владимир Рушайло предприе тази обиколка по поръчка на Кремъл. Той трябва да се погрижи Русия и централноазиатските държави да заемат обща позиция, когато Съединените щати предприемат действия срещу Афганистан. Негови преки съседи са три от тези страни - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

Независимите от десет години държави, в който са се установили по-меки или по-твърди форми на диктатура, представляват всичко друго, само не и общност. Те имат помежду си трудни, отчасти изключително напрегнати отношения. За това играят роля граничните спорове, конфликтите за снабдяване с вода и енергия, за търговията с марихуана от Афганистан, в крайна сметка упреците срещу съседите, че подкрепят ислямски екстремисти или поне не правят достатъчно, за да се справят с тях. Във външната политика петте държави се различават по различната си зависимост от Москва и Пекин, отношението си към Иран и Турция и към фундаменталистите-талибани.

Ясно е, че решението на централноазиатските държави дали да участват в евентуална военна акция на САЩ и НАТО срещу Афганистан, ще зависи от поведението на Москва. Все още обаче не може да се каже дали чрез внимателно наблюдение на поведението на централноазиатските страни може да се направи извод за руската позиция.

Досега е ясно само, че Москва не предвижда никаква обща военна акция с Америка и НАТО. Спорно е и дали Русия въобще разполага с подходящи войски за целенасочен ответен удар. Решаващият въпрос е дали военни бази в Централна Азия ще бъдат дадени на разположение на американците или НАТО.

Министърът на отбраната Сергей Иванов и шефът на Генералния щаб Анатолий Квашнин отхвърлиха такава идея като нереалистична. Доводът за евентуален поток бежанци от Афганистан обаче е несъстоятелен, тъй като бежанците ще дойдат независимо дали Русия и нейните централноазиатски съседи ще предоставят бази или не.

Аргументът, че трябва да се вземе предвид собственото им ислямско население, надали може да бъде звучи убедително от представители на държава, която от две години е във война с мюсюлманската република Чечения, без ислямското население в другите части на страната да се опълчи срещу войната. Иванов и Квашнин са отхвърлили "чисто инстинктивно" тази възможност, смята московският военен експерт Александър Голц, тъй като войските на НАТО продължават да бъдат смятани за заплаха за руската сигурност.

Зависимостта на Таджикистан от Русия
Първоначално Таджикистан увери, че използването на негови военни бази въобще не стои на дневен ред. Във вторник обаче бе съобщено, че страната иска да сътрудничи тясно с американците в борбата срещу тероризма. Правителството начело с президента Емомали Рахмонов е по-зависимо от Русия от всяко друго в Централна Азия. Затова в руската столица се предполага, че президентът Путин все още не иска да отхвърли окончателно въпроса за използването на базите в Централна Азия.

За такава интерпретация на сегашния дебат в Кремъл говори и това, че Казахстан и Киргизстан също се обявиха еднозначно за сътрудничество със САЩ, след като Путин разговаря по телефона с президентите на тези страни.

Каква роля обаче искат и могат да играят централноазиатските държави в рамките на военна акция? Таджикистан би могъл да има централно значение заради близостта си с Афганистан, тъй като в Душанбе се намира едно от най-големите летище в Централна Азия, на което са разположени таджикски и руски самолети. Таджикското правителство е заинтересувано от една операция срещу талибаните, тъй като страната е страдала повече от всяка друга от ислямски екстремисти.

В началото на 90-те години ислямистите взеха временно властта, което бе последвано от петгодишна гражданска война. С интеграцията на част от ислямистите в управлението преди четири години бе постигнато мирно решение, но положението в най-бедната от централноазиатските държави остава изключително нестабилно.

Съседен Узбекистан обвинява Таджикистан, че подкрепя ислямистите. Наистина Ислямското движение на Узбекистан начело с Джумабой Намангани, доверено лице на Осама бин Ладен, накара да се говори за него през изминалите години. Многократно бойци на това движение нахлуваха от Северен Таджикистан в долината Фергана в Узбекистан и Киргизстан, окупираха села, взимаха пленници и бяха принудени да се оттеглят едва след намесата на узбекистанските въоръжени сили.

Целта на Ислямското движение на Узбекистан е да свали президента Ислам Каримов и да създаде ислямска държава. Каримов обаче се разправя с желязна ръка с всеки, който е заподозрян в ислямизъм - дори за носенето на "ислямистка брада" някой може да бъде арестуван в Узбекистан. Мнозина го обвиняват, че умишлено преувеличава ислямистката заплаха, за да подтиска всякаква опозиция в страната и да си осигури подкрепа, преди всичко военна помощ от чужбина. Заради нарушенията на човешките права обаче той не получи тази подкрепа от Запада в размерите, в които се надяваше, което след идването на власт на Путин доведе до известно сближаване на Ташкент с Москва.

Въпреки това Узбекистан е централноазиатската страна, която най-ясно се разграничава от Москва. Малко е известно за сегашните преговори между Узбекистан и САЩ, но Каримов вероятно вижда шанс да постигне целите си като най-верен съюзник на ръководен от Америка антиислямистки фронт.

Изненадваща реакция от Туркменистан
Изненадваща бе реакцията на Туркменистан на атентатите в Америка. Там авторитарният президент Сапармурат Ниязов заяви, че американците могат да използват туркменски летища. Най-голямото от тях е разположено в Мари, на около 60 километра от афганистанската граница. Изявлението на диктатора изненадва още повече заради това, че е в дисхармония с неутралитета, за който неговата страна претендира. Освен това Ниязов единствен от централноазиатските лидери поддържа добри контакти с талибаните.

Туркменистан мечтае богатите му запаси на нефт и газ да бъдат транспортирани през Афганистан до пристанищата в Индийския океан. От гледна точка на туркменистанския режим талибаните представляваха стабилизиращ фактор в района, а не заплаха.

Казахстан е на страната на Америка
Казахстан, страната с най-голяма армия в Централна Азия, а вероятно и с най-голямо влияние, обяви, че иска да подкрепи с всички сили Америка в борбата срещу тероризма. Тук са нямали почти никакви проблеми с ислямизма, макар по-голямата част от населението да са мюсюлмани. Въпреки това, на среща с американския посланик президентът Нурсултан Назарбаев не изключи възможността страната да окаже и военна подкрепа при акция срещу Афганистан. Казахстан, където се очаква папата да пристигне в края на седмицата на четиридневно посещение, няма обща граница с Афганистан.