Ще продължа да отстоявам единството на СДС

"Евгений, поздравления за срещата в неделя!" - това ми каза Иван Костов във вторник в Народното събрание. И аз приех тази оценка като нещо съвсем естествено. Това е нормалната и политическа и лична реакция на всичко позитивно, което се случи на 4 февруари на срещата ни с президента Петър Стоянов.
Всъщност какво се случи в тази неделна сутрин? Повече от три часа продължи това политическо събитие. Близо 1000 активисти на СДС-София бяха препълнили залата в очакване да чуят и видят своя президент. Няколко десетки "сини" пловдивчани също бяха наелектризирали залата. Присъстваха депутати от цялата страна, членове на НИС, общински съветници, кметове на райони, ръководството на областната управа, младежи и всички тези хора останаха напълно удовлетворени. Нещо повече! Близо час след песента "Комунизмът си отива" хората не искаха да си тръгнат - разговаряха разпалено, повтаряха цели фрази, подкрепяха се един друг с още и още аргументи.
Ще кажете: всичко това го знаем - гледахме го по телевизиите, четохме го по вестниците, слушахме го по радиото. Е, да де! Ама, не! Някои са гледали и разбрали друго... (имам предвид Стояна Георгиева и статията ѝ във в. "24 часа" от сряда, 7.2.2001 г.). Не е проблем това, че някой отново вади кофата с катарана, не е проблем, че целия материал е пропит от нескрита злоба и неприязън, не е проблем дори това, че в писанката има и явни, умишлени лъжи. Всичко това не е проблем. Проблемът е, че е подменен проблемът.
От всичко казано в залата стана ясно кое вълнува и хората и самия президент Петър Стоянов.
След всички въпроси, след всички отговори, предложения и реплики картината се очерта пределно ясно.
- Защо ескалира престъпността, защо бандитите отново са на улицата и стрелят и взривяват наред. Какво прави МВР? Това тревожи хората.
- Безработицата е тежък бич за цялото общество, нямаме работа, уволняват демократи, а се назначават кадри от старата чиновническа номенклатура - това огорчава хората!
- Пенсиите и доходите не стигат, трудно преживяваме - това казаха хората!
- Как да се реализират младите, за да останат да живеят и градят нова България. Това тревожеше младежите!
- Как да се подпомогне дребния и среден бизнес, семейните фирми? Питаха предприемчивите.
- Компенсаторните записи, отмяната на Народния съд, компроматите - какво става с тях?
- Как да гарантираме прехода и пътя към НАТО и ЕС? Как да продължи управлението на демократичните сили? Това е важното!

А ето и проблемите, които развълнуваха Стояна Георгиева:
- Защо президентът се среща със СДС-София и Евгений Бакърджиев? Какво ли общо има с тях? Защо са заедно както по време на триумфа през 1996 г.?
- Защо Евгений Бакърджиев непрекъснато отстоява единството в СДС - недвусмислено и категорично?
- Защо Иван Костов не е дошъл на срещата с Петър Стоянов... Можеше да следва: Защо Тодор Кавалджиев не дойде на срещата със Стефан Софиянски, или защо на срещата с Иван Костов не дойде Папата?
- Защо президентът сподели открито своите тези и притеснения, защо е толкова настойчив в желанието си пътят на България да бъде продължен, а посоката - запазена?
- И още: защо, след като има всички данни от службите и пълна информация за управлението, президента застава рамо до рамо с Евгений Бакърджиев?
Ами точно, защото има пълната информация и знае чудесно кой кой е. Защото никога в упреците за корупция не е фигурирало моето име. Защото с всичките напъни дори в "онзи доклад" в целите 36 страници името ми беше монтирано само веднъж и то без всякакви аргументи. Всъщност за мен постоянно лансират три клишета, които с повод и без повод някой навира в очите на хората и медиите. Първо - Евгений Бакърджиев е сред корумпираните, второто - Евгений Бакърджиев е от лошите в СДС, третото - Евгений Бакърджиев се опитва да оцелява, да остане част от Съюза на демократичните сили. През последните 2-3 години с огорчение наблюдавах как някой съвсем целенасочено се опитваше да налага тези клишета и да очерня името ми. На трите тези аз категорично противопоставях моите - първо - запазих съвестта си чиста и ще реагирам винаги, когато някой се опитва да ме клевети. Второ - никога не съм изменил на каузата на демокрацията и това е повече от ясно и трето - аз съм част от Съюза на демократичните сили и не ми е нужно да се доказвам в него, защото всички и колеги и приятели знаят колко трудни години преминахме, в колко битки и кризи оцелявахме, за да правим страната си демократична и свободна.
Но да се върнем на клеветите: "Евгений Бакърджиев отговаряше за изборите във Варна", импровизира Ст. Георгиева. Лъжа! Всички знаят, че отговорник за града и областта беше Надежда Михайлова. Аз отговарях пряко за 4 области - София, Монтана, Видин и Русе. А спечелихме и в Харманли, Нова Загора, Разлог, Свиленград, Брацигово... Това седесарите го знаят, не го знае Георгиева. И тревожно пита: "Ама, какво става? Нали Костов искаше да махне Бакърджиев от СДС?"
Ами, пукат се фалшивите балони и остава истината! "Ти си от най-успешните министри в кабинета" - това ми каза Костов на 19.12.1999 г. Продължавай да работиш в партията, освободи мястото в София и остани в НИС, и още - за Евгений Бакърджиев няма данни за корупция. Той е отборен политик и ние разчитаме, че ще работим заедно в един екип. Това пък бяха думите му март 2000 година.
Кое е сложно за разбиране в тези оценки? Защо не внимават какво говори Иван Костов? Или се правят на глухи и неразбиращи?
Повече от десет пъти премиерът каза: всяка стъпка по преговорите за БТК бе съгласувана с мен като министър-председател и цялото правителство. Утре някой пак ли ще се опита да ми тропоса БТК?!
Всъщност големият въпрос е: кого обслужва всичко това? Иван Костов?! Категорично - не! Всеки опит да бъде представен премиерът като слабоволев, нерешителен и плах е удар срещу авторитета му. Това не го разбират ласкателите. И дълбаят ли дълбаят... Мисля, че най-правилно е да го попитат лично, дали така му харесва. Аз зная, че отговорът ще бъде - не! Дано да го чуят най-накрая и "доброжелателите".
Колкото до принципите, които следвам в политиката - убеден съм, че след като създаваш трябва да укрепваш. Затова продължавам да отстоявам идеята за единството в СДС. Това е искрената ми убеденост. Трябва да съберем всяко зрънце, всеки отделен човек. Излишен риск е за СДС да отстранява и дистанцира хора. Сега е време да ги привлечем.
Изправени сме пред много важни и трудни избори. От това какво правим през оставащите месеци и как се подготвяме за тях - зависи дали ще успеем да върнем доверието на избирателите. И не е все едно дали след парламентарния вот ще възкликнем като цар Пир - "Още една такава победа и ние сме загинали" - или ще можем да кажем - "Успяхме! Заедно продължаваме напред!"