Сигналът е добър за инвеститорите, но по-важна е средата за бизнес у нас

Г-н Стоев, като използваме примерите за Полша, Чехия и Унгария, нека преведем - какво означава за инвеститорите днешната покана на НАТО към България? Ще се чувстват ли чуждестранните капитали от днес по-уютно в България?

Със сигурност това е един много положителен сигнал за цялата световна и в частност инвестиционна общност. Мисля, че най-хубавото нещо, което казва на инвеститорите поканата за членство в НАТО, е, че цивилизованият свят признава България за част от него, че перспективите за членство в Европейския съюз и съответно за отваряне напълно на пазара на България за пазара на света е доста близка и доста сигурна вече, така че като политически жест това е доста хубав сигнал.

Но нека не забравяме, че все пак не се случват мигновени неща в икономиката - няма чудеса, няма утре да се излеят 2 милиарда инвестиции в България. Вероятно ще отнеме известно време да се асимилира първо тази информация, и второ, да се осъзнаят предимно преките инвеститори, защото в България няма големи възможности за портфейлни инвестиции. Ще се наложи хората, които инвестират "на зелено" или пък купуват държавни фирми, да разберат какво означава точно това, да видят примера на Чехия, Полша и Унгария. Ако гледаме зависимостта между членството в НАТО и притока на преки чужди инвестиции в тези три страни, единствено в Чехия, доколкото си спомням, имаше драстично подобряване на перспективите. Полша по традиция акумулираше голям процент от своя доход като инвестиции и по традиция привличаше голям брой инвестиции, същото важи и за Унгария. Но това са три страни, в които свободата на правене на бизнес настъпи сравнително бързо и със сравнително ясна политическа воля какво да се прави, за разлика от България. Така че предполагам, че на България поканата ще се отрази по малко по-положителен начин.

Да очакваме ли тази покана да се отрази на кредитния рейтинг на България и по-голям инвеститорски интерес към нашите облигации?

Тъй като кредитният рейтинг на България е оценка, която се дава на българското правителство и на способността то да плаща държавния дълг, ми се струва, че поканата не би следвало да има пряко влияние върху кредитния рейтинг. Освен това нека не забравяме, че през тази година се случиха няколко промени на българския кредитен рейтинг от няколко агенции. Така че информацията за бъдещото членство вече по някакъв начин е асимилирана и абсорбирана от тази общност, която прави оценката.

Мисля, че по-важното е какъв ще бъде рейтингът на българската икономика в смисъла на предприемачи, които добавят стойност и произвеждат доход.

Към военната ни индустрия ли да очакваме основния поток от инвеститорски интерес?

Определено - не. Определено мисля, че инвеститорският интерес трябва да се разглежда в малко по-глобален контекст. Хора, които са имали планове да правят бизнес или да преместят своя бизнес на Изток, но не са били съвсем сигурни в условията за водене на бизнес в България или в Румъния, да речем, в момента, в който има перспектива, че България ще бъде член на ЕС през 2007 година, вероятно техните перспективи за България ще бъдат доста по-положителни. Но това не важи само за военната индустрия, това важи и за компании, които искат да пренесат своите бутилиращи фабрики, мандри или пък фабрики за храна.

Какъв тип инвеститори всъщност да очакваме, на какъв тип инвеститори тази покана говори нещо?

Определено за всички. Определено за всеки един човек, който в част от предприятието му има начинания, свързани с Източна Европа - това е положителен сигнал. Мисля, че общността на инвеститори, която най-силно ще приеме този сигнал, е по-скоро инвеститорите, които биха искали да насочат средства за по-дългосрочно инвестиране, за предприятия и начинания, които изискват малко по-дългосрочно планиране, а не толкова инвестиции, които са на принципа на стратегията "удряй и избягай " - просто идват, взимат някаква временна печалба или полза и след това пренасят завода си в Индонезия, да речем.

Така че мисля, че инвеститори, които гледат дългосрочно на нещата, ще имат по-големи шансове и може би ще се насочат именно към България. Все пак не трябва да забравяме, че България като място за правене на бизнес продължава да се конкурира с много други подобни на нея страни - не само вече членове на НАТО, но и такива страни, които няма да станат членове на НАТО, но пък условията за водене на бизнес в тях са значително по-свободни, да го наречем. Мисля, че главният фактор за това предприемачите да дойдат именно в България е свободата на правене на бизнес да бъде повишена. И ако правителството иска да види как инвестиционната общност приема промените от държавна гледна точка в България, по-скоро трябва да погледне някои от индексите на икономическа свобода, а не толкова единични политически актове и одобрения като оценката, че България е функционираща пазарна икономика или поканата за членство в НАТО, или пък предвиждането на 2007-а като начална на точка на членство в ЕС.

Поканата за членство в НАТО обаче се случи в една, бих казала, неблагоприятна среда - МВФ си тръгна без споразумение с правителството, а на тръгване посъветва да не приемаме бюджета в този му вид. Опозицията бойкотира вчера първото четене на закона за бюджета...

Мисля, че МВФ има опасения, свързани с приходната част на бюджета и специално за приходната част на фонд "Пенсии" и на НОИ, като съмненията са свързани с това, че новите мерки върху трудовия пазар, специално осигурителните прагове и регистрацията на договорите, не само че няма да доведа до увеличени приходи от данък пенсия, или както се нарича - задължителни осигуровки, но и напротив, ще имат обратен ефект, като доста хора, които досега са действали "на светло", или ще прекратят дейността си, или ще минат в "сенчестата" икономика.

Да, това са възраженията на МВФ, но засега няма индикации правителството да се вслушва в техните препоръки.

Няма никакви такива индикации, което е тревожното.

Защо е тревожно?

Аз мисля, че очакванията на МВФ специално по отношение на бюджета на НОИ са по-реалистични, отколкото очакванията на администрацията на НОИ и на бюджетната комисия в парламента. Струва ми се, че заложените 400 милиона повече приходи в НОИ са доста голяма цифра. Мисля, че парламентът, когато гласува на второ четене бюджета на НОИ и когато гласува в момента на първо четене целия държавен бюджет, мисля, че трябва сериозно да погледне историята на подобни бюджети - 2001 г. беше класически случай, когато те гласуваха... мисля, че около 210 млн. дефицит на НОИ, а той се оказа някъде около 700 млн. След това без никакви проблеми парламентарната комисия по бюджет и финанси просто гласува отново този бюджет. Така че нека първо парламентът и администрацията на държавния пенсионен фонд, НОИ, се вгледат реалистично в бизнессредата, реалистично в желанието на хората да плащат допълнителен данък пенсия и след това да предвидят допълнителни повече или по-малко приходи в бюджета, съответно по-реалистичен сценарий, което ще направи не само бюджета по-стабилен, но и цялата макроикономическа среда по-предвидима. Защото, ако има натиск върху фиска за бюджетен дефицит не от малко над половин процент, ами към 2 процента, това определено ще бъде лош сигнал към инвестиционната общност. Сигнал, че правителството може рано или късно да прибегне до нова мисия дълг или евентуално в краен случай, най-лошото, печатане на пари от централната банка.

Реалистично ли е това пожелание - правителството да се вслуша в МВФ - да се случи?

Доколкото си спомням предишната администрация доста се вслушваше, но тогава тя беше обвързана с едно тригодишно споразумение, с траншове, които идваха при изпълнение на едни задачи, вписани в една таблица.

Тази, която не е обвързана с такова нещо, мисля, че шансовете да се вслуша в МВФ са по-ниски. Струва ми се, че във финансовото министерство все пак работят доста разумни хора, и ако направят още няколко пъти сметката, ще видят, че може би МВФ имат право.

Ако това не стане, какви ще бъдат последствията?

Последствията ще бъдат приемане на бюджета в сегашния му вид и появата на проблем вероятно някъде в третото тримесечие на следващата година. Което вероятно ще наложи един от следните два сценария - първо съкращаване на други разходи, защото приходите няма да стигат да се покрият някои от предвидените разходи, или второ, някакъв опит да се увеличат приходите, което, пак ви казвам, означава допълнително финансиране под формата на държавен дълг.

Предполагам, че правителството в сегашното си състояние ще прибегне до съкращаване на разходите, което ще има социален ефект, защото в този бюджет правителството обещава пари и на данъкоплатците, и на гражданите. Той казва - тази група ще получи толкова субсидия, тази група ще получат пенсии, тази пък стипендии, администрацията ще бъде с увеличени заплати. В момента, в който това няма да се случи, ще има политически проблем.

Интервюто е излъчено по Дарик радио, със съкращения