Симеон - правилата: 1:1

Какъв е резултатът?

По отношение на гражданското общество, Симеон води с 1:0. Пост-електоралните изследвания показват, че по-голямата част от българското население, стъпило върху заварения български егалитаризъм и отхвърлянето на политиката, се изживява като "народ": като единна, вътрешно неразчленена маса. Най-голямата група, например, от всички запитани настоява за правителство "на всички". Важна стратегическа задача на Симеоновия проект към днешна дата е изпълнена: голяма част от територията на обществото е заета от "народ".

Резултатът обаче все още трябва да се пази - той не е окончателен. Опасността за Симеон е в това, че народната маса е застинала в някакво възторжено очакване, без да има ясен "народен" дневен ред. Напомням: народите, това са населения, които осмислят себе си като единни (и еднакви помежду си), за да решат някакъв въпрос на обединението си. Засега обединителният фокус е само Симеон. Друга обединителна задача за народа няма. И тъй като няма и видим политически проект, който се предлага на този народ, очакването е битово: подобрение на бита на всеки един от "народа".

Това очакване затваря Симеон в положението на късния Костов (и ранния Виденов): от него се очаква да "оправи" - бързо и скокообразно - битовото всекидневие. А този ребус няма решение.

По-скоро с инстинкта, отколкото с разума си, Симеон очевидно се опитва да компенсира някои от другите опасности, заложени в състоянието на "народ". Не толкова включването на ДПС в правителството, колкото фрапиращото назначение на представител на ДПС ("турчин") за областен управител на София-град е очевидна преграда, поставена от Симеон пред това, "народът" да се ориентира към обединителни задачи от сръбско -руски - албански вид и да започне да мисли себе си в етнически категории.

Доста съмнително остава, дали такъв вид прегради могат да противодействат, ако "народът" все пак се ориентира към обединителни задачи от етнически или националистически тип. Веднъж задвижен, "народът" е непреодолима мощ и помита всякакви прегради по пътя си. А и специфичният начин, по който ДПС е свикнало да упражнява занаята "управление", неминуемо ще поражда недоволства и постоянната опасност от "етнизиране" на всеки провал в поверените на движението ресори. Накрая, всяко по-обширно изследване разкрива, че именно гласувалите за Симеон - хора с по-слабо диференцирано съзнание - са и най-нетърпими към "турците".

Тези опасности обаче лежат в бъдещето. Засега в мача "Симеон - гражданско общество" резултатът остава 1:0.

Не така стоят нещата на терена на политическото общество, макар именно политиката да беше първата инфраструктура, която поддаде. Тук има няколко очевидности и няколко недотам очевидности.

Очевидно е, че Симеон не успя нито да обедини всички политически партии около себе си, нито да формира такова правителство, което може да бъде представено като "на всички". Като оставим настрана официалния партньор ДПС, тази стратегия сработи само по отношение на БСП.

Социалистите са представени във властта на вице-премиерско ниво, контролират и администрацията на държавата. Оттук нататък Симеон легитимно може да твърди, че е взел най-доброто от БСП за благото на отечеството - че е направил правителство "почти на всички".

ОДС избягна - засега - да влезе в тази кошара, макар доста да му се искаше и иска. "Сините" не са представени в изпълнителната власт и формират политическата опозиция в парламента. Администраторските по манталитет среди в СДС неминуемо ще търсят начини да се вклинят във властта, защото те не могат да живеят извън нея - извън системата на събиране и разпределение на ресурси. Засега обаче е ясно, че оставането на СДС в опозиция представлява победа на правилата на многопартийната демокрация над проекта на Симеон:
" Докато има опозиция, се запазва и реализира на практика самата идея за представителна и многопартийна демокрация.

" Бидейки - поради липсата на други - носителят на европейския проект за България, един опозиционен СДС де факто запазва този проект от вълната на всеобщо единение и има възможността да го пренесе във времето, за да го стартира отново в по-благоприятна ситуация." Като пазител именно на този дневен ред СДС се превръща и в представител на гражданското общество - т.е. на онази социо-културна основа, на която се гради съвременната политика и съвременният начин на живот. Така СДС поема отговорността да бъде двойна опозиция, да представлява два маргинализирани проекта: на многопартийната демокрация и на гражданското общество.

Като се имат тези съображения предвид, ясно е, че засега, макар само на един плацдарм, правилата на многопартийната демокрация оцеляват от свлачището Симеон. А играта е такава, че тези правила или ги има, или ги няма. Щом ги има - и то в парламента - значи, засега държат. Надвиват, както казва "народът", на Симеон.

Разбира се, и тук има няколко уговорки за бъдещето.

Под въпрос, в средносрочен план, е пригодността на СДС да бъде пазителят на правилата и представителят на европейския дневен ред. На СДС все още предстои да направи избор: да се преоснове като политическа организация, или да остане мъждукаща кандидат-администрация, постоянно склонна да бъде приобщавана от властта.

Засега не е ясно, коя от тези две същини на СДС ще формира профила и природата на съюза в близките месеци и години. В идеологически план също има проблеми. Дългогодишната романтизация, от страна на СДС, на до-комунистическа и царска България оставя "сините" без достатъчно яки заграждания в посока Симеон. Възможно е изтичането както на син електорат, така и на сини структури в посоката на НДСВ.

Под въпрос остава и значението на самото Народно събрание като главно място на конституиране на обществената реалност. Заявката на новата власт е вземането на решения постепенно да бъде изнасяно вън от парламента и от неговата ключова арена - пленарната зала. Ако този процес успее и парламентът загуби своята властова роля, то СДС ще може да опозиционерства, колкото си иска, без да влияе на националния дневен ред.

От своя страна, Симеон очевидно започва маневра за заобикаляне на многопартийността чрез разгръщането на една корпоративистка идеология на представителство. Накратко: според корпоративисткия модел, вместо различните видове хора да бъдат представяни във властта чрез различни партии, по-добре е да бъдат представяни по признака на гилдии и/или съсловия. Симеон вече може да твърди, че всички гилдии и общности на народа са представени във властта: юристи, лекари, творци, журналисти, малцинства, жени, предприемачи, емигранти, млади, стари, граждани, селяни и така нататък. Доста впечатляващ успех в такова начинание има регистрирано, в историята, от генералисимус Франко, управлявал Испания по този модел от края на 30-те и до средата на 70-те години.

В тази посока отива и отчетливият стремеж на Симеон да гради дифузна, разпръсната власт, чиито решения да са трудни за проследяване и чиито крайни цели да са знайни само нему. Очевидно е, че важни решения се вземат и ще продължават да се вземат посредством консултации с хора, които не подлежат на публичен контрол: съветници, приятели, съратници и така нататък. А и правителството, в което - освен двамината от ДПС - министрите са лични кандидатури на Симеон и не представляват реални политически среди, може да бъде постоянно сменяно без особени сътресения и по този начин да бъде обезвластявано.

Създадени са условията властта постепенно да напуска както Народното събрание, така и Министерския съвет. Тъй като в едно общество властта е винаги едно и също количество - т.е. отливайки се от едно място, се прелива в друго - то и центровете на паралелна, лична и неподотчетна власт около Симеон ще се засилват.

В този сектор на властовата игра обаче е и най-фрапиращата победа на заварените правила над Симеон. Въпреки всички пориви за противното, той бе принуден да поеме публично и директно отговорността да бъде министър-председател. Колкото и вице-премиери да бъдат избутвани на предна линия да носят директната отговорност, колкото и често да бъдат подменяни министри, все пак Симеон лично се оказа на ринга на републиканската демокрация и лично от него ще се взисква.

Сред по-малко очевидните примери за победата на правилата над Симеон е и това, че въпреки превръщането на емблематични представители на Мултигруп в квази-официални говорители на "новото време", те не са включени в управлението на страната на ниво министри. Поради симбиозата си с новата власт представители на Мултигруп неминуемо ще участват в управлението - но на по-малко видими места.

Друг недотам очевиден пример за оцеляването на заварените правила е и продължаващото, макар в сравнително тесен периметър, съществуване на критически настроени медии. Налице са и значими остатъци от политическия и обществен език, характерен за съвременна Европа, въпреки започналата мащабна подмяна на модерния дискурс с до-модерен такъв.

По тези причини може да се твърди, с голяма доза на вероятност, че макар да печели мача с гражданското общество, засега Симеон губи единоборството със заварените правила на политическата система. И оттук - равният резултат, изписан в заглавието.

Отново трябва да се подчертае, че случващото се не зависи от добрата или злата воля на Симеон и неговите съратници. Докато той мисли себе си като цар, той е принуден - т.е. не може да прави друго - да разлага правилата, ценностите, манталитетите на гражданското общество и на многопартийната представителна демокрация. Ако правилата победят, той не може да мисли себе си като цар - а става редови политик, като всеки друг. И може да бъде сравняван не само с Иван Костов и Ахмед Доган, но и с Красимир Премянов, Йордан Цонев и Жорж Ганчев.

От крайния резултат на мача "Симеон-правилата" зависи какъв живот ще живеем утре - включително в икономическо отношение. В горните разсъждения се занимавах не с икономика, а с политика поради простата причина, че политиката е в основата на общественото битие. На царистите, както на комунистите преди тях, предстои да разберат, че икономиката не е причина, а следствие. Не можеш да постигаш модерни стопански резултати, ако си свел обществото до до-модерни форми на съзнание. Или имаш до-модерно общество и, следователно, до-модерни стопански резултати, или имаш модерно общество и следователно - възможността (но само възможността) за модерни стопански резултати.

Въпреки равния междинен резултат от мача, Симеон все пак държи стратегическата инициатива. Нашият живот отново зависи от волята, решенията, разбиранията, ценностите и мотивациите на един отделно взет индивид - Симеон Сакс-Кобург-Гота. Именно за да бъде избегната такава зависимост, в последните около 400 години европейските нации градят правилата на многопартийната представителна демокрация и на гражданското общество. От тази гледна точка, макар на свой терен Симеон засега да реализира само равен резултат, то в по-големия мач "монархическо минало - европейско съвремие", короната засега води.