Симеон не е последната политическа илюзия

Седмица преди парламентарните избори през юни миналата година президентът Петър Стоянов предупреди българските гласоподаватели - "Красивите и опасни илюзии в политиката някой ден се заплащат твърде скъпо." За никого не остана в тайна, че Стоянов имаше предвид непознатия дотогава популизъм и безотговорност, с които обещанията на НДСВ облъчваха хората и им създаваха абсолютно неверни представи за действителността и погрешни очаквания за бъдещето. Но вълната от емоции, която издигна на власт Симеон, бе толкова голяма, а времето за предупреждения - закъсняло и кратко, че вече нищо не можеше да се промени.

НДСВ спечели по безпрецедентен начин, като остави далеч след себе си двете най-големи партии БСП и СДС. Още в деня на успеха на Симеон мнозина забравиха за предупрежденията на Стоянов. Три месеца по-късно - изглежда - ги забрави и самият президент, тъй като в края на катастрофалната си президентска кампания капитулира и прие като условие за подкрепата на НДСВ обръщението на Симеон от шести април, с което всъщност започна популисткият му марш.

Но - забравени или не - предупрежденията се оказаха истина, защото обещанията на НДСВ наистина много бързо показаха, че са само красиви и опасни илюзии. На обратната им страна всеки ден българските граждани се сблъскват с нарастващата и непосилна социална цена, изразена в невъзможността на все повече хора да си плащат тока и парното, да си купуват лекарства, да образоват децата си. Поразително е и това, че така нареченият "нов морал" на Симеон Сакскобурготски има същите семейно - битови кадрови критерии, които винаги са дразнели хората още от времето на комунизма със своята натрапчивост. И още оттогава лаконично са определени като "шуробаджанащина". Последният и един от най-драстичнипримери дойде с назначаването на бившия депутат от едно бивше СДС - Георги Петров - за шеф на хазарта. Съпругата на Георги Петров е депутат от НДСВ. Нищо ново за НДСВ - за областен управител на Перник, например, беше назначен Димитър Колев. Той е известен с това, че е съпруг на Милена Милотинова, която е депутат от НДСВ.

На фона на всичко това към България започнаха да пристигат сериозни негативни сигнали и от ЕС, и от НАТО. Последната среща на високо равнище на Евросъюза в Лаакен категорично остави България извън борда на предстоящата първа вълна на разширяване през 2004 г. Двайест европейски политици отправиха писмо до председателя на американския сенат, в което подсказаха, че България не трябва да бъде канена за член на НАТО на срещата на върха в Прага през есента.

Попарените илюзиите от НДСВ получиха и още един израз - пресата, която посрещна Симеон с разтворени обятия, а днес по една или друга причина става все по - язвителна.

Резултатите от последните социологически проучвания са логична последица от разочарованието на излъганите от НДСВ избиратели. Спадът на одобрението към Симеон само за последните два -три месеца от миналата година не бива да изненадва никого. Та нали балоните - включително и в политиката - рано или късно се спукват.

Смущаващи са, обаче, някои аналогии, които не могат да не дойдат от само себе си. Спад на доверие с двайсет процента само за два месеца в България не се помни от времето на второто правителство на Андрей Луканов, когато се случи абсолютно същото - за два месеца - от есента - одобрението към БСП падна с двайсет процента в края на деветдесета година. Луканов падна, но вместо да има избори беше съставено правителството на Димитър Попов.

Днес социолозите сочат - ако избори има сега, ще ги спечели БСП. Но какво казват от левицата? Те не казват, че искат избори, а напротив - че не са готови да управляват и че не искат дестабилизация. Преведено на езика на прогнозите - ако правителството на НДСВ падне от власт, може и да няма избори, а да се търси отново някаква коалиция. Красивите илюзии наистина се заплащат. Проблемът е - дали Симеон е последната илюзия, за която ще трябва да се плаща?