Симеон стигна до извода, че обществото му пречи

Едно събитие от третия рожден ден на царя на българска земя и втората годишнина от управление му отбеляза демаркационната линия в неговото действително отношение към обществото. Симеон излезе открито срещу всички, които дръзват да разклатят позициите му и поставят под съмнение политическата му състоятелност.

Прокуратурата започна разследване срещу онези, които са повдигнали въпроса за гражданството на премиера. Абсурдът се допълва от факта, че основанията за образуваното производство са открити в постановление за хулиганството от времето на Тодор Живков.

В първия момент някой можеше да реши, че чрез този акт прокуратурата е действала умишлено във вреда на премиера, тъй като приликите с риториката и начините на действие на тоталитарни и диктаторски режими, е повече от очевидна. После обаче се разбра, че инициативата за това разследване идва от премиера, тъй като сигналът е подаден с негово съгласие от началника на кабинета му Ради Найденов.

Независимо какви са мотивите на медии и политици да се съмняват в истинността на декларираното от Симеон, никой не може да им оспори правото да се съмняват, да търсят мнения и да задават неудобни въпроси. Това право е конституционно гарантирано. Също така конституционно задължение на премиера е да предоставя информация на обществото по въпроси, които касаят управлението и институциите.

Дори и взет сам по себе си, случаят с прокурорското разследване дава достатъчно основания да се смята, че Симеон и неговото обкръжение не дават и пет пари за гражданското общество и неговите институции, нито за демократичния правов ред.

Този казус обаче бележи кулминацията на серия от събития от последните две години, които показват, че този премиер не зачита общественото мнение, не уважава законите и демократичните процедури (въпреки многобройните си клетви в обратното) и целенасочено върви против интересите на гражданите.

Каквито и недостатъци и грехове да са имали предишните правителства, трудно бихме се сетили за такова, което с ясно съзнание нарушава конституцията, за да приема "извънредно законодателство" в името на една приватизационна сделка, или открито да облагодетелства свои хора и да прокарва свои тяснопартийни и икономически интереси чрез мнозинството си в парламента.

В началото на настоящото управление по волята на Симеон мнозинството в парламента промени закона за държавния служител, за да може царският спонсор Васил Иванов - Лучано, който нямаше висше образование, да оглави Агенцията за младежта и спорта. После Лучано стана министър; сега чуваме, че го готвят и за кмет.

Няколко месеца след идването си на власт, правителството погази закона при избора на английската частна фирма Краун ейджънтс за българските митници. Вместо да повтори процедурата или да ревизира решението си, правителството обвини опозицията, че не иска да има ред и контрол в митниците.

За да прикрие политическите си гафове със стратегията за приватизация на Булгартабак, правителството сътвори крупен скандал, приемайки специален закон, който да позволи продажбата в полза на вече избран купувач. Впоследствие и този ход се оказа ялов, тъй като поради вътрешни противоречия с коалиционния партньор Ахмед Доган, сделката пропадна.

Поредният знак за тотално пренебрежение към общественото мнение и избирателите беше липсата на отговор по т.нар. доклад на МВР за връзки на политици и магистрати с мафията. Двама министри и депутат от НДСВ бяха уличени, че са имали контакти с ключов контрабанден бизнесмен, а за срещата е посредничил близък приятел на Симеон, кадрувал икономическия екип на кабинета. Случаят обаче беше (не)успешно потулен, а министрите и днес стоят по местата си. Никой от правителството не отрича наличието на контрабандни канали, но и никой не търси отговорност на онези, които им осигуряват политически протекции.

Нещо повече, точно лицата и групировките, които явно или индиректно бяха свързвани със сенчестия бизнес и корупцията по високите етажи на властта, внезапно се оказват сред победителите във важна за националната сигурност сделка, свързана с АЕЦ "Козлодуй".

Същото царско мнозинство, което гласува затварянето на архивите на бившата Държавна сигурност и което "благослови" вкарването на бивши сътрудници на ДС в настоящите специални служби (с което постави на риск пълноценните отношения на България с НАТО), сега публично обвинява тези хора, че творят "компромати" срещу управлението.

Може би доскоро имаха оправдание приказките, че Симеон бил подвеждан от свои министри и сътрудници, че самият той има силно желание да помогне на страната си, или че е трагична фигура, жертва веднъж на комунистите през 1946 г. и втори път на техни наследници и креатури - след 2001 година.

Винаги обаче идва момент, когато едно събитие се явява символ на истината и я разкрива. В случая с царя това беше подадения към прокуратурата сигнал за двойното гражданство. Симеон просто показа, че пред демократичната процедура избира разправата с неудобните.

Проблемът оттук насетне е, че нито Симеон, нито правителството му могат да излязат от тресавището, в което вкараха и себе си, и обществото. Защото ако има някаква поука от последните години на демократичен преход, тя е, че никоя власт не може да издържи, когато върви срещу обществото и неговите интереси.

Още от България