Синдикатите блокираха държавата за час с неясни претенции

За час в четвъртък големите български градове останаха без градски транспорт, две международни шосета бяха блокирани, а хиляди родители закъсняха за работа заради протест на учителите.

Около 400 000 души, според синдикалните данни, са се включили в ефективната едночасова национална стачка на КНСБ и КТ "Подкрепа", насочена срещу социалната и икономическата политика на правителството.

Всеки от различните браншове, които се включиха в протеста, излезе със свои конкретни искания. Главните и общи претенции на синдикатите обаче бяха, че правителството ще отнеме добавките към заплатите за прослужено време и за вредни условия на труд.

Не искаме да блокираме държавата, но ако правителството не седне на преговори за класовете прослужено време и добавките за вредни условия на труд, ще предприемем действия за безсрочна ефективна стачка, заявиха от националните стачни комитети на КНСБ и КТ "Подкрепа".

Правителството не е поемало ангажимент да премахне класа прослужено време, а за работата при вредни условия на труд е създаден график за повишаване на доходите на хората, които се трудят в подобни условия, за пореден път опроверга синдикалните твърдения министърът на труда и социалната политика Христина Христова.

Пред Дарик радио Христова обясни, че всички предлагани промени се обсъждат в работни групи с участието на самите синдикати и никой не е обявявал намерение да ги въвежда без тяхното съгласие.

"В тези работни групи стои и въпросът за класовете за прослужено време, защото ние сме единствената страна, която плаща по този начин. Но правителството няма твърди ангажименти към МВФ, има една препоръка в документите с фонда, която ако решим заедно със социалните партньори, ще изпълним. Текстът има препоръчителен, а не задължителен характер", обясни отново Христова.

Василев се среща със синдикатите по заръка на Симеон По поръчка на премиера Симеон Сакскобургготски, който е в чужбина, заместващия го в момента вицепремиер Николай Василев покани на среща в петък синдикатите, за да обсъдят исканията им. На срещата ще присъстват министърът на финансите Милен Велчев, социалният министър Христина Христова, здравният Славчо Богоев и министърът на образованието Игор Дамянов.

Относно опасенията, че ще се премахнат добавките за вреден труд, социалният министър коментира, че идеята е сегашните плащания за вреден труд да се трансформират в плащания за тежест на труда и да се въведат ангажименти и за работодателите, и за синдикатите.

"Не трябва да плащаме на хората за лош труд, а за тежест на труда. Трябва да задължим работодателите да инвестират в подобряване на условията за труд, трябва да задължим и работниците да носят предпазни средства и да бъдат отговорни към своето здраве", коментира Христова, отново с уговорката, че и тези идеи се обсъждат в съвместни работни групи между правителството, работодателите и синдикатите.

По повод на друго искане - да се замрази сегашното съотношение в осигурителната тежест между работници и работодатели, Христова напомни, че още през 2000 г. синдикатите са се подписали под споразумение за постепенно изравняване на тази тежест. Това обезсмисля искането им да бъде замразена стойността на личната осигурителна вноска на работниците, заяви социалният министър.

Синдикатите скачат срещу държавата, вместо да преговарят с работодателите

Единствената административна мярка, която може да си позволи държавата, е да определя минималната работна заплата. И тя го е предвидила, като ще я увеличи с 25% от догодина, коментира Христова и синдикалното искане, свързано със заплатите. Сред претенциите на КНСБ и КТ "Подкрепа" към правителството е и увеличаване поне с 11% на заплатите във всички браншове от началото на 2005 г.

Социалният министър напомни, че делът на държавата като работодател все повече намалява и основната роля на синдикатите е да се договарят с работодателите.

"Но няма постигнато нито едно споразумение между синдикатите и работодателите. Това е основното. Няма проблем държавата да подпише каквото и да било национално споразумение, но пак казвам, че основният диалог, който трябва да водят синдикатите, не е да защитават работниците пред държавата, която все повече намалява като работодател", каза Христина Христова.

Теоретично всичко е възможно, въпросът е кои искания са резонни и кои не, бе коментарът на финансовия министър Милен Велчев, запитан дали е възможно част от бюджетния излишък да се отдели за исканията на протестиращите.

"Надявам се да няма протести и стачки заради самите протести и стачки", каза пък вицепремиерът Николай Василев, който иначе не се усъмни в готовността на правителството да води "конструктивен диалог" със синдикатите.

Училища и ясли отвориха с час закъснение, 4000 миньори се включиха в протеста

Над 340 000 души са се включили в ефективната едночасова стачка в четвъртък сутринта, съобщиха от КНСБ и КТ "Подкрепа" и прогнозираха, че броят на протестиращите ще нарасне с още 60 000 при планираните по обед действия.

Около 2960 учителски колективи участват в едночасовата стачка днес - част от тях между 7.30 и 8.30 ч. тази сутрин, други в началото на следобедната смяна. Очаква се утре в стачкуващите школа учебни занятия да няма през целия ден, като не всички учители в тях участват в протеста.

Председателят на учителския синдикат към КНСБ Янка Такева изброи исканията на стачкуващите: увеличение на заплатите, увеличение на класа за прослужено време на 1% годишно, материална и битова издръжка на учебните заведения. "Искаме допълнително 5 млн.лв. за закупуването на микробуси за извозването на децата от местоживеенето до местата за учене, защото в момента те се придвижват с междуселския транспорт. Искаме 16 млн.лв. за връщането на безплатните учебници от 2 до 4 клас, искаме 6 млн.лв. за актуализиране на издръжката на учениците от 1 до 12 клас, която в момента е 134 лв. на година. Искаме допълнително 22 млн.лв. за детските градини към общинските бюджети", изброи Такева и добави: "плюс всичко онова, което е нужно и потребно за повишаване на качеството на учения процес".

От 11 до 12 часа по обед спря градския транспорт в столицата и в почти всички по-големи български градове. По данни на синдикатите, в Бургас и Пловдив в ефективната стачка са се включили и част от частните превозвачи.

Най-масова сутринта е била стачката в мини "Марица Изток" и в мини "Бобов дол", където са стачкували около 4000 миньори.

Барикади от горящи гуми и обърнати български знамена затвориха международния път Букурещ - София в участъка при Бяла, съобщи Андрей Върбанов, началник на кабинета на лидера на "Подкрепа" Константин Тренчев. "

Възразяваме срещу липсата на действителен социален диалог, който е провален от отделни членове на правителството като Лидия Шулева, както и опитите да се посегне на Кодекса на труда", обяви Върбанов.

За половин час бе блокирана и магистралата София - Кулата в района на пернишкото село Драгичево. В живата верига се включиха синдикални членове на КНСБ от фирмите "Стомана", "Камет" и други.

Около 500 работници на "Балканкар 6-ти септември" направиха поредното си протестното си шествие, този път до министерството на правосъдието, за да поискат отстраняването на синдика на холдинга. Те не са получавали заплати вече 12 месеца и това е 37-я им ден на ефективна стачка.

В 13 ч. се проведоха протестни митинги и на лекарите, организирани от КНСБ. Медиците поискаха право ефективно да стачкуват и повече пари в бюджета за здравеопазването за догодина.