Скандинавският социален модел ограничи икономическите щети от коронавируса

Кризата с коронавируса хвърли европейските икономики в рекорда рецесия през второто тримесечие, но скандинавските страни се справят по-успешно, тъй като добре смазаните им социални държави спомагат за ограничаване на пораженията.

Без правителствената помощ Маркус Ларсон казва, че е щяло да се наложи да освободи от работа може би още 20 души.

Ларсон, който е собственик на верига пекарни в Линкопинг, Южна Швеция, трябва да благодари на държавата за това, че му помага бизнесът му да оцелее.

Ларсон се възползва от спонсорираните от държавата намаления на наема на компанията и социалните осигуровки. Той е намалил часовете труд, полагани от персонала му, а правителството доплаща заплатите им.

Тези мерки му позволиха да ограничи съкращения до около 20 от общо 100 души персонал.

Швеция влезе в новините с по-мекия си подход към коронавируса, като отказа да въведе изключително строги ограничителни мерки и остави отворени училищата, ресторантите и повечето компании през пандемията.

Сега страната е на осмо място по смъртност на глава от населението - 573 на един милион.

В средата на март правителството бързо обяви икономическа помощ на стойност до 28 милиарда евро (33 милиарда долара) в подкрепа на бизнеса.

В Швеция, както и в съседните ѝ Дания, Финландия, Норвегия и Исландия, мерките за справяне с икономическите последици от пандемията бяха бързи, мащабни и добре премерени, каза пред АФП анализаторът от банка SEB Роберт Бергвкист.

Дания, Финландия, Норвегия и Исландия приеха по-строги ограничителни мерки, отколкото Швеция, включително затворихаа училища, но магазините и компаниите като цяло продължиха да работят.

Във Финландия успяхме да овладеем вируса сравнително бързо при сравнително умерени ограничителни мерки. Не ни се наложи изцяло да затворим икономиката или всички магазини и заводи, каза икономистът Юка Апелквист от Danske Bank.

Като и на други места скандинавските страни въведоха държавна помощ, компенсираха служителите, чието работно време беше съкратено, и се съгласиха да отложат плащането на данъците, но тези мерки изглежда имаха по-голям ефект в скандинавските страни, отколкото на други места.

Потребителското доверие

Икономиките на Норвегия, Финландия, Швеция и Дания регистрират "исторически" спадове през второто тримесечие. Те се свиха на годишна основа с между 6,3 % и 8,2 %.

За сравнение еврозоната, в която влиза само Финландия, отчита свиване на брутния си вътрешен продукт с 15%, според Евростат, като особено изразени са спадовете във Франция, Италия и Испания.

На какво се дължи голямата разлика?

Скандинавците се радват на дългогодишни и стабилни социални държави, солидни държавни финанси, силна онлайн култура, която улеснява работата от вкъщи и голям държавен сектор. Всички това помага да се ограничат щетите според икономисти.

При наличието на социална защита преди кризата и относителната сигурност за работните места домакинствата остават спокойни и продължават за харчат.

Хората в скандинавските страни нямаха чувството, че могат да попаднат в катастрофална финансова ситуация, казва Кйерски Хаугланд, главна икономистка в DNB Markets. Страхът не взе връх при тях, допълва тя.

Норвежците например се възползваха от повечето свободно време благодарение на принудителните отпуски и не толкова строгите ограничителни мерки, за да обновят жилищата си и да останат във форма - в пика на пандемията продажбите на строителни материали и колелета, както и на спортна и туристическа екипировка скочиха.

Слабото влияние на туризма

Същевременно един от най-силно засегнатите сектори в Европа от кризата е туризмът, а той не е от толкова голямо значение за скандинавците.

Единственото изключение е Исландия, една много малка икономика с много колебливи тримесечни цифри, казва икономистът Андреас Валстрьом от Swedbank. Икономиката ѝ се сви с 9,3 % през второто тримесечие.

Малко страни зависят толкова много от туризма, колкото Исландия, отбелязва Ерна Бьорг Сверисдотир, главен икономист в Arion Banki.

Очаква се сривът в туризма, който представлява 8% от исландската икономика през 2019 година, да остави белег. Исландската статистика прогнозира, че БВП на страната ще се свие с 8,4% тази година.

Това е доста по-голямо понижение, отколкото в останалата част на региона, където икономистите, анкетирани от Франс прес, прогнозират спадове от порядъка между -3,5 % и -5%, което е по-малко от половината на спада, очакван в еврозоната.