Слави - по-добрата емблема

Дебат преди втори тур на президентските избори. Телевизионният водещ чете не две, а три биографии. Разсеяният зрител, пропуснал началната интрига, се пита - чия е тази трета биография и защо ми я чете Слави? Всъщност Слави чете автобиографията си, за да аргументира защо той ще задава въпросите към кандидатите за държавен глава. Единицата електорат има това право. Оправданието обаче е плитко. Социалният шлейф, който влачи след себе си Станислав Трифонов е толкова дълъг, че тежестта му все повече оставя тъга в очите на самотния клоун.

Шоуменът Слави поне е честен към зрителите. Той, за разлика от щедро обещаващите невъзможни неща кандидати за държавната слава, обещава само смешки и добро настроение. Освен това, като президент на фирма от тв -бизнеса, се справя блестящо и дърпа крачки напред родното производство на забава за малкия екран. Тъжното в кандидат-президентският дебат обаче е, че Станислав Трифонов е изваден от образа на артистичен водещ и с присъствието си трябва да прелее рейтинг на двамата кандидати. Случва се двойно принизяване. От една страна той, артистът, музикантът, отново е поставен в услуга на политическото. И от друга, уж високата култура, част от която би трябвало да бъде и общественото управление, слиза на равнището на площадния театър. Политическият маркетинг работи на пълни обороти, както и паричният поток от реклама за частния канал.

Какво става обаче в главите на зрителите - традиционната анкета на "Клуб М" дава отговора. Слави Трифонов е избран за мъж на отиващата си 2001 година. След него остават Симеон Втори и Стефан Софиянски, съответно на второ и трето място.

Има за какво да завиждат и царя, и кмета, на Станислав Трифонов. Ако той реши да прави електорална партия и избере за своя политическа емблема жълто-синия си диван, полуслънцето на Софиянски ще залезе, а царската раковина съвсем ще се затвори. И докато хлябът не стига, а и пастите са все още с пари, безплатното за масата българи телевизионно зрелище е най-силната пропаганда. Затова и напъните на всеки нов управляващ да овладее националните ефирни медии са обясними. Данъкоплатците хем сами си плащат, за да ги водят за носа, хем възпроизвеждат лансираните от екрана обществени стереотипи.

Слави Трифонов засенчва царя и кмета, както по популизъм, тъй и по усмивка. Всъщност шоу - водата толкова е смесена с водите на политиката у нас, че дали царят е премиер и бъдещ партиен лидер или дали бъдещият президент е екс комунист и настоящ партиен водач, положението е без значение. Важното е да става оборот на лица, биография, авторитети и най-важното - на авоари. В подобен мътен водовъртеж продажбата на модерния образ на Бай Ганьо е печеливша повече от виолата. На този фон вчерашният хъш е по-цар от царя и по-държавен глава от двамата президенти. Освен това, в него хората припознават много повече роли, отколкото могат да изиграят и най-обиграните политици. Слави е едновременно и детето на мама, и хулигана, и галанта, и недодялания сваляч, и приятеля, и работодателят-изедник, и кълчещият чужди езици селяк, и облечения по последна мода маниак, и политиканстващият балканец, и пеещият холивудец. Отгоре на всичко, "Сатенът" изглежда по-добрата материя, танцуваща около един мъж, отколкото някое прес-аташе, стараещо се със сериозни теми да привлече одобрението на медиите .

Едно е сигурно, шоуменът Станислав Трифонов е най-подходящият образ на националната забава, която се вихри през цялата първа година на новото хилядолетие. Тъжните български избиратели припознаха в смеещата се и играеща единица електорат своето лице-емблема. Защото в едно царство само клоунът доставя радост на всички.