След еврото Европа се нуждае и от общо минало

Това е първото лято, в което европейците ще пътуват из Европа, плащайки в евро. Общата монета безспорно ще сближи европейците, които, въпреки всичко продължават да пресмятат наум, използвайки старите си национални валути. Това обаче също така е показателно, защото дава представа за разнообразната идентичност на европейците и тяхната привързаност към националните характеристики, които всеки един носи със себе си.

Еврото, похарчено във Флоренция, Париж или Мюнхен е стъпка към общ начин на живот, независимо от различието в езиците и вкусовете. Достатъчно ли е обаче да има обща монета и еднаква система от основни права за създаването на обща европейска култура? Затова липсват два много важни елемента.

Първият е свързан с наличието на обща история, която да подложи на критически анализ поредицата от национални и местни събития, често пъти в остро противоречие помежду си. Днес националната история е нещо статично, което се намира по музеите или е обезсмъртена в паметниците.

Старият континент се оказва богат извор на история, обслужващ нерядко нуждите на туристическата индустрия, която създаде любопитни фикции. Така например Сан Петербург, където преобладават паметниците от времето на Петър Велики и други руски царе, създава впечатлението, че нападението на болшевиките срещу Зимния дворец е било извършено срещу изключително ценен музей.

В Берлин относително краткия преход между Брандербургската врата, стария Райхстаг, паметника на Червената армия и все още празното пространство, определено за паметника, посветен на изтребването на евреите, създава объркване, което никой екскурзовод не е в състояние да преодолее. И все пак тази история принадлежи не само на Берлин, но и на цяла Европа. Как ще успеем да съберем всичко в едно?

Разширението на ЕС ще направи този проблем още по-сложен. Страни като Полша, Чехия, Словения носят след себе си изключително чувствителното съзнание за границите и паметта.

Вторият липсващ елемент за изграждането на истинска общоевропейска култура е наличието на представителна политическа система и управление, което да обединява различните национални системи. Демонстративната близост на правителствените ръководители по време на техните периодични срещи не бива да ни лъже: един Берлускони в Берлин звучи също толкова странно, колкото Тони Блеър в Рим.

Разликата в системите и в политическата култура в Европа има много по-трайни последици, отколкото признава проевропейската политическа реторика. Затова еврото не е достатъчно.

По БТА