След шест години война в Сирия Асад укрепи позициите си, но страната е разпокъсана

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Шест години след началото на бунта срещу президента Башар ал Асад, той печели на бойното поле, но гражданската война в Сирия далеч не е свършила. Неговата едно време стабилна страна сега е раздробена на парчета, управлявани от бунтовници и полеви командири.

Малко са безпристрастните наблюдатели, които смятат, че конфликтът ще приключи скоро, а още по-малко са тези, които все още вярват, че Асад може да отвоюва цялата страна.

Тъй като обаче всички външни играчи, изглежда, са се настроили, че той ще остане, никой не очаква и споразумение за мир.

Мнозина прогнозират в най-добрия случай примирие, което ще бъде спазвано през повечето време и ще обхваща голяма територия, фактически разпокъсана между съперничещи си сили.
В продължаващите пет години буксуващи преговори между правителството и опозицията, водени под егидата на ООН, САЩ, Русия и напоследък от Русия и Турция, препъникамъкът бе въпросът дали Асад да си отиде. Сега отправната точка е, че той ще остане.

"Трябва да бъдем реалисти - той няма да си отиде", каза Робърт Форд, бивш американски посланик в Дамаск, който се оттегли от поста, подразнен от нерешителността на президента Барак Обама за Сирия. Той продължава да поддържа контакт с много от главните действащи лица в конфликта.

"След Алепо няма шанс" да бъде прогонен Асад, допълни Форд. "Това е резултатът от военната победа, която постигнаха".

Всичко започна преди шест години с протести в Сирия, главно сред мюсюлманите сунити, които са мнозинство в Сирия, срещу Асад и продължаващото 40 години управление на неговото семейство, структурирано около малцинствената алауитска общност, клон на шиитския ислям.

През март 2011 г. обхваналите региона протести, известни с името "Арабска пролет", вече бяха прогонили автократите в Тунис и Египет и по-късно щяха да отстранят дългогодишните управници l Либия и Йемен - две страни, които също от шест години са въвлечени в граждански войни.

Асад отговори на протестите в Сирия с безконтролно насилие и превърна въстанието в смъртоносна война.

Западни лидери, включително Обама, предрекоха, че Асад ще падне бързо. Той обаче се закрепи с помощта на държавните ресурси и подкрепата на Иран и ливанската шиитска милиция Хизбула и успя да вкара в патова ситуация борбата срещу финансираните от арабски държави бунтовници. Преди година и половина Русия се включи във войната на страната на Асад и наклони везните в негова полза.

Днес половин милион души са убити, половината от населението е прогонено от домовете си (най-тежката бежанска криза в света) и войната зададе нови стандарти в извършването на зверства срещу цивилни.

Повечето от световните сили и държавите в региона имат свои марионетки в сложния многостранен конфликт, а джихадистката групировка "Ислямска държава", която е във война с всички останали, обяви създаването на халифат, простиращ се отвъд границата с Ирак.

Силите, които се борят срещу Асад, се делят на националисти и ислямисти и са разпокъсани и изоставени от апатичните си покровители. Международните играчи - Русия, Иран, САЩ и Турция - допълват картината на бойното поле, която изглежда все по-объркваща.

Асад е още там и твърди, че ще отвоюва всяка педя земя от опустошената страна, тънеща в разруха.

Прилики с Ливан и Ирак

откакто русия нахлу в сирия преди 18 месеца, асад и изнемощелите му сили, които бяха на ръба на разгрома, се възродиха до позиция на страховита военна мощ. Превземането през декември на бунтовническия анклав в Алепо, последния градски бастион на бунтовниците, бе повратен момент във войната, който остави бунтовниците заклещени в селската провинция Идлиб и биещи се едни срещу други.

Сирия сега е изправена пред ситуация, която може да бъде оприличена в няколко отношения на гражданската война в съседен Ливан (1975-1990 г.), когато страната бе разделена на отделни владения на враждуващи милиции, с дълги затишия, прекъсвани от бурни катаклизми.

Може би има и общи отличителни белези с Ирак след първата война в Персийския залив, която остави бившия ѝ господар Саддам Хюсеин на власт още над едно десетилетие - презрян от света, със съмнителна легитимност и задушавана от санкции икономика.

Според Андрю Таблър, специалист по Сирия от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, никой няма да нареди на Асад да се оттегли, най-малко съюзниците му Русия и Иран. Той обаче допуска възможността с Асад да бъде приключено по насилствен начин.

"Не виждам вариант, в който Русия или Иран да го накарат да се оттегли, но трябва да сме подготвени за възможността в тази несигурна среда срещу Асад да бъде извършено покушение, защото лично той е голяма пречка за уреждането на конфликта".

Самият Асад, запитан в интервю дали е обмислял да напусне Сирия, отговори: "Никога. След шест години най-трудните времена преминаха, което бе през 2012-13 година. Дори тогава не сме помисляли за секунда (да напуснем), така че как бих могъл сега да го мисля?"

Според бившия посланик Форд, който преди време е смятал падането на Асад за неизбежно, в момента той изглежда недосегаем, но от друга страна опонентите му никога няма да се съгласят да остане трайно на власт. Сред милионите сирийски бежанци и вътрешно разселени лица, мнозина не могат да се завърнат в домовете си в райони, подложени според тях на тиранията на тайната полиция на Асад, която опозицията обвинява за смъртта на стотици хиляди хора.

Сближаващи се интереси

въпреки това се наблюдава нов международен консенсус, който на практика играе в полза на подкрепящите асад сили. Това се видя от събитията около северния град Манбидж този месец, когато Вашингтон изпрати за пръв път открито редовни сухопътни войски.

Малкият американски контингент бе разположен, за да раздели кюрдските бойци, които Вашингтон подкрепя, от дислоцираните близо до града противникови арабски бунтовници, подкрепяни от Турция. Като блокират възможностите на бунтовниците за настъпление, действията на Съединените щати са смятани за мълчалива подкрепа за присъствието на подкрепяните от Русия сили на Асад в района.

"Американците си съдействат с руснаците по начин, който ще помогне на режима да постигне пълна победа в Сирия", казва за американските действия в Манбидж Юджин Роугън, преподавател по съвременна история на Близкия изток в Оксфордския университет.

Експерти по Сирия казват, че установеното в момента на места, с подкрепата на Русия и Турция, примирие може да бъде консолидирано. Според тях обаче в крайна сметка Асад ще опита да унищожи село по село бунтовническите сили, изтласкани в Идлиб.

Въпреки това Асад и покровителите му винаги ще бъдат изправени пред проблема с ограничената човешка сила. Колкото повече територия превзема сирийският президент, толкова по-разредени ще бъдат силите му и толкова по-уязвими от нападения на опозиционни групировки и на джихадистите от "Ислямска държава".

Неотдавнашните кървави атаки в контролирани от правителството градове - срещу централа на разузнаването в Хомс и срещу иракски шиитски поклонници в Дамаск - подчертават заплахата, която единствено ще нараства заради отказа на Асад да склони на компромис.

"Иран и Русия са наясно с ограничените сили и политическата непреклонност на Асад и това е проблем за тях", казва Таблър. "Трябва да сключите сделка, за да не се налага Иран и Русия да увеличават числеността на войските си в Сирия, което е тяхната дилема".

След неотдавнашни неформални разговори с руски експерти, запознати с политиката на Москва, Форд каза, че според руснаците сирийската армия е изтощена и ще бъде трудно за Асад да отвоюва цялата страна.

Щом Асад не може да се надява да управлява Сирия с железния централизиран контрол, който е упражнявал едно време, е необходимо да има децентрализация, каза Форд и отбеляза, че Москва е предложила по-малко централизирана конституция, но Асад я е отхвърлил.

Това създава вероятност от продължително фактическо разделение на Сирия, дори Асад да продължи да постига победи.

"Единственият начин да се избегне разделение без мирно споразумение е сирийското правителство да отвоюва цялата страна, а това може да отнеме години", казва Форд.

Границите са размити, но засега Асад и неговите съюзници вероятно ще опитат да запазят контрол върху големите населени места - от Алепо на север до Дараа на юг, включително крайбрежието и столицата Дамаск. Много от милионите хора, избягали от тези зони, надали ще се върнат скоро.

Турция и бунтовническите сили, които тя подкрепя, държат малка територия в далечния север, а други бунтовници запазват контрола върху своя голям анклав в Идлиб и на запад от Алепо. Сирийските кюрди владеят зони на североизток и на северозапад.

През следващата година сигурно ще бъде направен опит за прогонване на "Ислямска държава" от Ракка - нейната крепост на река Ефрат в Североизточна Сирия. Съединените щати изглеждат склонни да разчитат на кюрдски бойци за офанзивата, за беда на Турция, която гледа на основната въоръжена групировка на сирийските кюрди като на враг.

Джошуа Ландис, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Оклахомския университет, казва, че трайното оставане на власт на Асад е все по-прието, макар и негласно, от силите, които призоваха за неговото сваляне.

Ландис и други обаче стигат до заключението, че дори Западът и съседите на Сирия да приемат частичното повторно овладяване на страната на Асад, това не означава, че международната общност ще го посрещне с отворени обятия, а още по-малко ще плати за възстановяването на Сирия.

"Целият западен свят мрази Асад и ще го изцеди икономически", каза Ландис. "Той няма да бъде повторно интегриран, ще стане както с Ирак по времето на Саддам Хюсеин."

По БТА

Още от Свят

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?