След войната в Ирак

Въпреки че войната в Ирак още не е свършила, преходът от бойни действия към управление вече започна. Да бъде спечелен мирът и Ирак да бъде превърнат от тирания в демокрация вероятно ще бъде по-трудна задача, отколкото да се спечели войната. Това не е работа, която Вашингтон ще може да свърши сам. Когато президентът Буш съсредоточи вниманието си върху бъдещето на Ирак, той ще трябва да се вслуша в съвета на британския премиер Тони Блеър да вкара в играта ООН колкото е възможно по-бързо.

След като американските сили правят набези из центъра на Багдад, явно войната напредва значително по-бързо, отколкото изглеждаше възможно само преди няколко дни. Въпреки че предстоят още сражения за да бъде свалено правителството на Саддам Хюсеин, Буш и Блеър мъдро решиха да се съберат вчера в Северна Ирландия и да започнат процеса за вземане на решения относно бъдещето на Ирак.

Възможно е Вашингтон да поиска да посочи себе си за изцяло отговорен за преобразяването на Ирак, но политическата и икономическата цена за това със сигурност ще бъде голяма. Най-бързият начин военната победа в Ирак да бъде превърната в политическо поражение в Близкия изток е да бъде поставен американски военен наместник в Багдад, а след това и марионетно иракско правителство. Изглежда Буш и съветниците му разбират тази опасност, но не е ясно дали разполагат с ефективен план тя да бъде избягната.

Сигурността на Ирак ще трябва да остане за известно време в ръцете на американските и британските въоръжени сили, но легитимността на чуждестранното присъствие в страната ще зависи от обстоятелството колко бързо управлението на страната бъде прехвърлено на временна администрация под егидата на ООН. Да, ще се наложи връщане към Съвета за сигурност за резолюция. А това вероятно е последното нещо, което Буш иска да направи след абсолютния провал на дипломацията през миналия месец. Но уязвеното самолюбие не е добър наставник в правенето на външна политика.

Несполучлив избор ще бъде раздуването на ролята на емигрантски лидери като Ахмед Чалаби, който бе доставен по въздуха от американските военни в южния иракски град Насирия. Чалаби може да има добри намерения, но той не е живял в родината си от 45 години. Когото и да постави на власт Вашингтон, със сигурност той ще бъде възприеман в Ирак и в арабския свят като американска марионетка. Само фактът, че Чалаби се радва на подкрепата на най-твърдолинейните елементи от администрацията на Буш го прави по-малко приемлив в Ирак.

След като сигурността бъде възстановена категорично, ООН трябва да поеме главната отговорност да подготви и осъществи демократични избори. Това ще бъде нещо като ролята на ООН сега в Афганистан, след като американските военни отстраниха талибаните. И за да го направи, ООН помага за укрепването на правителството на Хамид Карзай.

Освен това засега ООН е най-подходящия избор за координатор на хуманитарната помощ и помощите за възстановяване на следвоенен Ирак.

Генералният секретар Кофи Анан вече избра човека, който да представлява ООН в Ирак - опитния пакистански дипломат Рафеюдин Ахмед. Пратеникът Ахмед ще може да работи ефективно, само ако Съветът за сигурност съумее да преодолее доскорошните си остри разногласия и го оторизира да действува. Президентът Джордж Буш ще трябва да очертае ясна разграничителна линия между отговорностите на Пентагона и на Държавния департамент.

Министерството на отбраната свърши добра работа във военните сражения и десетки хиляди америкаси войници ще бъдат необходими за поддържането на мира след края на войната. Но Държавният департамент ще трябва да оглави усилията в създаването на ново общество и управление в Ирак.

По БТА