Случилото се с мандата е много тежък удар върху европеизацията на БСП

Какви са политическите възможности оттук нататък?

Възможностите са две. Едната е вляво - НДСВ да предложи на Сергей Станишев отново премиерска позиция и нов състав на кабинета, като това да бъде цената за връщането на БСП в преговорите за съставяне на правителство. Това е хипотеза, която не знам дали ще бъде достатъчна като оферта, но вляво това е единствената възможност, която аз виждам.

Вдясно пък е възможността да се направи коалиция с трите дясноцентристки партии плюс Атака.

Да анализираме лявата възможност. В декларацията на БСП, огласена от Сергей Станишев, се казва, че не може да има стабилно правителство в България без участието на Коалиция за българия и Движението за права и свободи. Тук се вижда една готовност отново да се влезе в разговори за съставане на една трипартийна коалиция, макар и с мандата на НДСВ.

Това е така и такава чисто технологична възможност съществува. Въпросът е в каква степен Ахмед Доган и Сергей Станишев, както и самият пленум на БСП, който ще се свика утре, ще се съгласят за продължаване на една подобна процедура и евентуално постигане на някакъв резултат, който не можа да бъде постигнат в последните четири седмици след изборите.

Отговорът дали това е възможно и по-точно в каква степен е вероятно, по-скоро трябва да бъде даден от БСП и от ДПС.

Възможно ли е НДСВ и ДПС са се съгласят на такъв формат?

Чисто технологически – да.

А политически?

Лично на мен ми се струва, че възможностите са много ограничени, не само от психологическа гледна точка, но и от гледна точка на легитимност на такива преговори. Това, което се случи вчера и онзи ден в парламента, не бива да се подценява, защото то нанасе изключително силен удар върху легитимността на самия парламент и на институциите като цяло.

Това бяха срамни сцени, които на практика поставят под въпрос легитимността на политическото действие на всички политически сили в този парламент. От тази гледна точка не знам доколко едно подобно споразумение няма да налее масло в огъня. Какво ще си каже обикновеният гражданин? Разиграват циркове, след което сядат и започват отначало, само и само да не изтърват властта.

А какво ще си каже обикновеният член на БСП?

Това, което се случи, е много тежък удар за БСП. Това е удар и върху възможността БСП да бъде реформирана в европейско направление, поради простата причина, че г-н Станишев беше не само председател на БСП, но и е считан за човека, който е изразител на проевропейското социалдемократическо крило в БСП, срещу което във вътрешнопартиен баланс на властта стоят генералите, стои партийният Джурасик парк.

След това, което се случи в парламента, след като на практика Станишев и неговата група не успяха да уредят и гарантират избора на този кабинет, очевидно те ще бъдат с отслабени позиции в рамките на партийния пленум и какъв ще бъде резултатът от тази промяна във вътрешнопарийния баланс, предстои да видим.

Има ли риск от мощен прилив на разочаровани социалисти от посока БСП към посока Атака?

Има не просто риск, това просто ще се случи. На практика голяма част от традициоонните избиратели на БСП, които са свързани с един ляв традиционализъм и консерватизъм, след това, което се случи, ще задълбочат своето чувство на унизеност и на непредставеност от БСП и значителна част от тях ще потърсят алтернатива, като най-близката е Атака.

Да говорим за Атака, която стана много лесно легитимиран партньор на десницата в тактическото им взаимодействие да блокират мандата на Коалиция за България и ДПС. Струваше ли си плащането на тази цена?

Бих казал точно обратното – не си струваше. Атака стана легитимен партньор, а десницата в много голяма степен се делегитимира, превръщайки се в лесен партньор на Атака.

Тогава струваше ли си да се направи така?

Според мен – не. Това беше срамно. Кукловодите – жълтите адвокати от парламентарната група на НДСВ – и изпълнителите – яките момчета от Атака, които, както видяхме, посегнаха и на водещите си офицери от “Защита” – всичко това с десницата вътре, ентусиазирана да направи обща коалиция, включително с Атака, ме накара да ме е срам, че съм гласувал за дясна партия.

Срамът си е срам, но има нещо много интересно. Като че ли победените и унизително изгубили на изборите десни партии видяха шанс за магическо прераждане в рамките на блокиране на мандата на БСП и ДПС, който като че ли им даде нов импулс за живот. Точно както стана на кметските избори в София, когато Надежда Михайлова се провали и дори не попадна в балотажа и представи това за победа, тъй като с подкрепата за Стефан Софиянски били блокирани социалистите.

Смятам, че сега отново подобни тарикатски сметки ще излязат на преден план. “Ето, ние, десницата, сме най-силни, заедно с Атака плюс НДСВ минус Кобурга плюс още някой, сме най-силни, ще правим правителство”. Това ще бъде паролата за следващите няколко дни.

Означава ли, че тези победени на изборите лидери на малки в момента десни партийки решават в момента казуса да не подават оставки и така да неутрализират упреците, че са се провалили?

Естествено, че го правят. За част от тях оцеляването на този парламент е въпрос на живот и смърт. Говоря за Софиянски, Каракачанов и Мозер в коалиция БНС. За Надежда Михайлова сключването на някакъв ситуационен съюз е косвена форма на легитимация на нея и нейното ръководство – не на партията, не на ОДС, а на ръковоството. Защото не можеш да сменяш ръководство, което влиза в коалиции и върши работа, за да дойдеш на власт.

По странна ми е позицията на Демократи за силна България, защото те, за разлика от другите десни партии, имат потенциала да растат чрез легитимни и почтени политически средства.

Сега обаче се очертава мното интересна перспектива. Ръководствата на десните партии спечелиха някаква легитимност чрез тактическото си поведение, но самите партии като че ли изглеждат много повече обезличени и зависими една от друга, отколкото бяха преди изборите.

Нека да се върнем в началото на нашата теза. Тази легитимност на ръководствата на десните партии е виртуална, доколкото е редуцирана до сътрудничество с групировка като Атака. Това е измамна легитимност.

Но можем ли да говорим за процес, при който като че ли е неизбежно партньорството и дори сливането на формации като ОДС, БНС и НДСВ в перспективата на една евентуална бъдеща коалиция? Дори да се провали този парламент, на следващи избори тези партии ще могат вече много по-открито да си партнират.

В това вече се съмнявам. Дано да има някаква спойка, но ситуационната спойка от вчера и онзи ден не ми се вижда достатъчна за тази цел. Тя ще се окаже достатъчна да си партнират с цел формирането на някаква коалиция в този парламент, но ако се стигне до избори, не смятам, че тази спойка е достатъчна. Може да име еволюция, не го изключвам.

Може би сте прав, защото ситуационна бе спойката на трипартийния алианс в края на предишния парламент, а в крайна сметка Новото време излетя от формулата, както може да се случи с ОДС или някоя от другите малки десни партии.

Вие, ако сте на мястото на Иван Костов и на ДСБ, ще се съгласите ли едно към едно на коалиция с БНС или СДС в ситуация на нова предизборна кампания?

Иван Костов – не. Но БНС и ОДС защо не с НДСВ? Костов има собствен отделен път.

БНС и ОДС заедно с НДСВ наистина е по-реалистична прогноза. Готов съм да я приема, защото тя е въпрос на оцеляване и за Надежда Михайлова, и за тримата лидери на БНС.