Службите за сигурност остават проблем на България за НАТО

Реформирането на службите за сигурност е една от проблемните точки на българската кандидатура за НАТО. Това стана ясно дискусиите във Вашингтон на група български експерти начело с директора на Института за международни и регионални изследвания Огнян Минчев, съобщи Радио Дойче веле. Екпертите представиха книгата “България за НАТО – 2002” пред специализираните среди във Вашингтон. Известно е, че политиците не четат книги, четат ги техните съветници и експертите, които подготвят и представят мнения на политиците. Така че ние се срещнахме със специализираните общности във Вашингтон, каза Огнян Минчев.

Въпрос за реформирането на службите за сигурност е бил повдигнат и от конгресмени по време на изслушването в Конгреса. Как ще бъдат реформирани службите за сигурност е голям въпрос за България, каза Тодор Тагарев от БАН. “Явно американският Конгрес смята, че това е проблем, и няма как да им кажем, че не е. “Надяваме се американската администрация да види нашата решеност да се справим с проблема. България разреши много проблеми и напредна в подготовката си, но същевременно има още много сериозни задачи, които не са завършени, между тях са реформирането на службите за сигурност и военната реформа”, каза и Огнян Минчев.

Сред често задаваните въпроси беше този за отношението на обществото в България към членството в НАТО, както и дали в страната има съпротива. Според политолога Владимир Шопов е постигнат консенсус за НАТО и той е по-стабилен и предвидим, отколкото този за Европейския съюз.

Българските специалисти смятат, че съпротивата в страната към членство в НАТО е слаба и ограничена. Тодор Тагарев мисли, че в България няма голяма или явна съпротива, но има кръгове, които не искат това да се случи и България да си стои в една сива зона, лесно управляема и непрозрачна - място, където може да се перат пари и да се изчиства имидж. Според него членството в НАТО е много важно и извежда България на друго място, където такива неща ще стават трудно и ще има ясни правила и контрол. Този аспект на сигурността е свързан със стабилността и институциите в страната и връзката му с членството в НАТО, подчерта и Владимир Шопов, който каза, че невоенните измерения на сигурността сега започват да влизат във вниманието на сенатори и политици.

Въпреки че американската администрация, изглежда, е взела своето решение през ноември да бъдат поканени 7 нови страни в НАТО, предстои много по-тежка работа, отколкото досега, мислят специалистите. Според Тагарев Съединените щати са наясно, че към ноември месец България няма да има способностите, които би трябвало да има. Затова те оценяват основно плановете - накъде се движим и доколко се придържаме към декларираните си намерения. Знаем, че България все още не е в достатъчно добро състояние, за да допринася за НАТО, но е добре, че Америка гледа нещата в перспектива.

Огнян Минчев също подчерта политическата воля да се запази общата рамка за мащабно разширяване и поканването на всички страни кандидатки, които са показали решеност да продължат и завършат процеса на подготовка. Експертните разговори вече се фокусират само на периода след поканата, каза той, истинските предизвикателства ще дойдат в периода след ноември. Докато поканата е политическо решение, базирано на реформата на институциите в страните кандидатки, след ноември, когато започне фактическото навлизане в НАТО, изискванията ще бъдат съвсем различни. Процесът ще изисква много силна концентрация и напрежение и на държавните институции, и на общественото мнение.

Програмата на българските експерти във Вашингтон включи две презентации на книгата “България за НАТО- 2002” - в Центъра за стратегически и международни изследвания и в Националния фонд за демокрация, брифинг в института за отбранителни стратегии и среща с Чарлз фон Дебер от Пентагона, дискусия във фондацията "Херитидж", срещи в Конгреса и посещение в Камарата на представителите, където във вторник Комитетът за международни отношения изслуша по въпроса за бъдещето на НАТО генерал Джоузеф Ралстън, върховен главнокомандващ на НАТО за Европа, Робърт Брадки от Държавния департамент и Ян Бжежински от Департамента по отбраната.

Българските експерти отбелязаха засиления професионален интерес на специализираните среди към България.