Снежна изненада в два етюда

Бул. Цар Борис III биде изчистен!

Почти 20 часа след обилния снеговалеж бул. Цар Борис III биде изчистен. Година и малко след като България стана пълноправен член на ЕС, ние трябваше да разберем отново следното:

Концесионер - мръсна дума 

Потвърди се широко разпространеното мнение, че концесионер е мръсна дума. Въпреки наличието на закон за концесиите, никой вече не вярва в равнопоставеността на кандидатите и в прозрачността при сделките. Създаването на онлайн достъпен Национален Концесионен Регистър също не помага за каузата на чистите сделки. В общественото мнение се прокрадва бегло нагласата, че концесионерите са лоши, но от тях по-добри няма. Изборът традиционно е сведен до по-малкото зло, отново трябва да избираме между малката и голямата беля. Първи сред печалните примери са концесиите за водата и магистрала Тракия.

Сняг и лъжа в София (и не само)

Къде си тръгнал ти, може би?

За пореден път Бойко Борисов се превъплъти в ролята на печалния рицар - в изказване на кмета цитирано от радио Дарик, той споделя, че всички варианти са изчерпани… освен собственоръчно да се възкачи на самосвал и да ръси сол из града. Всъщност, ситуацията е комично-абсурдна, но нейната евентуална проекция в бъдеще време, когато кмета-каратист-пожарникар-охранител заеме поста премиер няма да изглежда толкова забавна. В това може да сте сигурни. За пореден път трябва да се убедим в това, че последната грижа на управляващите е да мислят проактивно. Те имат план за действие, който обикновено започва, след като лошото се случи. Спомнете си за пожарите, наводненията. Може би пък управляващите да са адски вярващи хора и да мислят, че по време на мандата им ще се размине, но не би. Всяка година пеем една и съща песен, даже и гласът не е нов, а стар. Ако трябва да спрем за момент с песимистичното настроение, може да отчетем факта, че Бойко Борисов също е възмутен и може би ще съди концесионерите, ако до утре всичко не е наред. Въпросът, обаче е друг. На кого му пука? Ако газя до колене в сняг, това, вярвайте ми, ще бъде последната ми утеха.

Всяка година - едно и също. Затова смятам успешно да приключа с разсъжденията от лафа „Къде си тръгнал ти, може би? На работа, едва ли не…“

*Други материали от същия автор може да намерите на блога му http://velqn.com/

Споделяне

Още от България

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?