Социологията на шофьорите

“Ние не обичаме да теглим умряла котка за опашката. Но нека дойдат изборите, и те ще видят” – заканва се таксиметров шофьор, докато пътуваме към парламента. Един от малкото таксиджии, който продължава да работи, докато центърът на

София е блокиран от боядисаните в жълто коли. Убийството на детето – освен, че стана поредната публична трагедия, отприщи и невероятни други сюжети.

“Няма да му простя на Муравей Радев, че заради него сега трябва да работим по16 часа на ден за десет лева” – продължава да нарежда човекът, докато търси пролука в задръстеното движение към Народното събрание. “Какво ще стане на изборите, та казвате, че тогава те ще видят” – интересувам се аз. “Ами, много е добре, че си идва царят.

Първо ще го видим царя, а ако не потръгне с него, после идва диктатурата

– отсича мъжът. В това време по радиото се чува, че от провинцията щели да идват подкрепления за протеста на таксиметровите шофьори. “Не се издържа повече. Всичко окрадоха за четири години, защото знаят, че им е за последно. Народът много скоро ще ги забрави дори как изглеждат и как се казват” – продължава да говори шофьорът. У мен остава усещането, че сякаш някой чете на глас събрани изречения от публикации в “24 часа” и “Труд”.

Стихийното търсене на някакви политически пластове там, където изобщо ги няма, е характерно за ситуации като тази след убийството на детето. Един проблем провокира на повърхността да излязат десетки други, които – на пръв поглед – нямат нищо общо с конкретния дразнител. Така – в причудлива мозайка се завъртат и съчувствието заради убийството на детето, но и някакъв спомен на недоволство от финансовия министър Муравей Радев. И политическата заплаха в израза “Те ще видят на изборите”, но и смътно разпознавания като алтернатива образ на царя –“Добре е, че царят си идва”. И след всичко това – продължението – ако и с царя не потръгне, тогава диктатура. Да се води разговор с таксиметров шофьор, е нещо повече от социология. Водачът на такси изразява не само своите мисли, но и по някакъв начин е представителен за настроенията на своите колеги, а и на близки до тях слоеве и професии.

Ако трябва да се правят по-определени изводи върху това, което се чува от шофьорите на таксита, те определено очертават картината на едно

неподредено недоволство от всички и от всичко

Достатъчна е случка като тази с убийството на детето, за да се нагорещи разнородната смес от настроения и да избухне като малък социален взрив. Вече сме много близо до парламента – откъм пресечката на “Раковски” и “Московска”. Вижда се площадът пред “Св. Александър Невски”. Той е блокиран от изоставени таксиметрови коли. Празни. Водачите им са на другия площад- между главния вход на парламента и паметника на Цар Освободител. Скандират “Оставка, оставка”. Както става ясно – от няколко часа пред тях един след друг говорят представители на МВР . След всяко изказване – освиркване и искане на оставка. Протестиращите искат някой да понесе конкретна отговорност. Главният секретар на МВР Славчо Босилков им обещава, че лично той ще стане гарант извършителят на престъплението да бъде много бързо разкрит и арестуван. Митингът продължава да недоволства.

Славчо Босилков пак се намесва. “Убеден съм, че убиецът ще бъде разкрит. И когато мотивите му станат известни, ще се срамувате, че сте идвали тук”- казва на шофьорите главният секретар на МВР. Думите му имат по-скоро обратен ефект.

Хората се обиждат от прозвучалата назидателност и скандиранията за оставка се увеличават. Включва се премиерът.

Той също гарантира, че ще бъде понесена конкретна отговорност. Митингът постепенно се успокоява. Шофьорите се събират, за да излъчат група за преговори. Премиерът, министрите и депутатите се прибират в Народното събрание.

Вътре лидерът на БСП Георги Първанов обявява – опозицията ще иска предсрочно разпускане на парламента и провеждане на парламентарните избори по-рано от предвидения срок. Час преди това Костов обяви, че лично ще потърси отговорност от главния секретар на МВР Босилков, ако убиецът не бъде бързо открит. Час по-късно председателката на ПГ на СДС и главен секретар на СДС Екатерина Михайлова съобщи, че пред НИС на СДС премиерът Костов поел отговорност – ако до вторник убиецът не бъде разкрит, да бъде освободен министър Емануил Йорданов. Ами ако убиецът бъде разкрит в сряда сутринта? Или в понеделник вечерта? Защо не бе отстранен министъра на правосъдието Теодосий Симеонов заради изказванията му за Либия? Защо Емануил Йорданов остана министър след убийството на ватманката през лятото, а сега е възможно и да бъде освободен?

Това политическа логика ли е, или политическа паника?

Изборите наближават. Изглежда – наистина от тях трябва да чакаме отговорите. Отговорите във вида доверие и недоверие, което ще получат политиците. Данните от социологията на таксиметровите шофьори днес драстично се разминаха с данните на НЦИОМ.