Социолозите отчитат положителни обществени нагласи за правата на малцинствата

В последните години се забелязва позитивна тенденция в развитието на българското правно съзнание, свързано с малцинствата, каза социологът Живко Георгиев от BBSS Галъп - София, на конференция за българския етнически модел и предизвикателствата пред него, проведена в четвъртък в Новия български университет (НБУ) в столицата.

Според социолога днес в сравнение с началото на прехода българското мнозинство в много по-голяма степен е съгласно да признае правата на малцинствата.

Има и известно скъсяване на етническата дистанция, като това се забелязва най-вече в отношенията между българи и турци, каза Георгиев. Нищо позитивно обаче не се случва в отношението към ромите, допълни той. По думите му в началото на прехода отношението на обществото е било негативно, а ромите са декларирали позитивна нагласа. Сега има взаимност в тенденцията към отхвърляне, смята Живко Георгиев.

Социологът предупреди, че обществото трябва да прояви бдителност към т.нар. когнитивни вируси. Той обясни, че това са идеи, които променят съзнанието и действат на принципа на компютърните вируси. По думите му гражданският елит трябва да развие способността да разпознава идеите с подобен потенциал. Тези идеи взривиха Босна и Херцеговина, добави той.

Между 80 и 90% от турците, българо-мохамеданите и ромите желаят медиите да отразяват проблемите им, свързани с безработицата, сочат данни от изследване на социологическата агенция GfK, представени от директора ѝ Светослав Славов на конференцията.

Изследването е за медийната активност на трите малцинства. То е направено през януари в девет региона с концентрация на трите етнически малцинства, уточни Славов. Направени са по 50 интервюта с турци и с българо-мохамедани и 100 интервюта с роми.

Според директора на агенцията изследването не претендира за представителност.

По-голямата част от интервюираните турци и роми смятат, че отразените в медиите проблеми са им близки, докато българо-мохамеданите са на мнение, че тези проблеми са абстрактни, каза Славов. Той обясни още, че и трите групи искат да виждат в медиите повече материали за проблема с безработицата, следвани от проблемите за здравето и здравеопазването. Ромите искат да се говори повече и за битовите им проблеми, добави социологът.

Анкетираните не вярват, че медиите могат да помогнат за решаване на проблемите им, каза Славов. По думите му представителите и на трите малцинства смятат, че етническата принадлежност на журналистите не влияе на работата им върху теми за етническите малцинства.