Спаднал интерес към европейски АЕЦ застрашава енергетиката в района

Интересът на инвеститорите към изграждане на ядрени мощности в Централна и Източна Европа намалява и това застрашава енергийната сигурност в района, пише "Ройтерс" в анализ, публикуван в четвъртък.

Несигурността за изкупните цени от централите води до забавяне или намаляване на атомните енергийни проекти в Централна и Югоизточна Европа. Това от своя страна заплашва нормалното снабдяване на региона с ток, но и ще доведе до по-бавно отказване от замърсяващите околната среда въглищни мощности.

Много от страните в региона се насочват към строежа на АЕЦ, за да гарантират стабилните доставки на енергия и за да изпълнят заложените европейски цели за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г., пише агенцията.

Липсата на гаранция за възвращаемост, високите капиталови разходи, несигурността относно бъдещите цени на въглеродните емисии, трудното получаване на разрешителни за строеж и забавянето на проектите обаче карат инвеститорите да се отказват от проектите..

Сред страните, които са заплашени от бъдещ недостиг на енергия, са Румъния, Полша и Чехия, които имат големи мощности на въглища. Повечето от тези централи трябва да бъдат затворени заради европейските екоизисквания.

Ройтерс дава като скорошен пример за оттеглили се инвеститори от ядрен проект в региона с "Газ дьо Франс Суез", RWE и "Ибердрола", които се отказаха да инвестират в румънската АЕЦ "Черна гора". Месеци по-рано същото направи и чешката държавна компания ЧЕЗ. В проекта останаха само две дружества - "Енел" и "Арселор Митал". Очаква се страната да обяви нов конкурс за стратегически инвеститори.

Сред засегнатите страни от отлив на инвеститори са също така България, Чехия и Полша, които закъсняват с плановете си за изграждане на нови мощности, посочва още изданието.

"Натрупаха се прекалено много проблеми по проектите - липсата на визия за финансиране, правителствата са все по-малко готови да участват в строителството, Европейският съюз иска да наложи съпоставими конкурентни цени на енергията", коментира румънски енергиен експерт.

Проект за своя ядрена централа има и Литва, но след проведен конкурс за бъдещи инвеститори никой не е проявил интерес, припомня Ройтерс. В Чехия се забавя проектът за разширяване на АЕЦ "Темелин" с още два блока. Словенското правителство планира да одобри проект за изграждане на втора атомна мощност в страната до 2020 г., но все още не е взето конкретно решение. Хърватия, която категорично се отказа да участва в българската "Белене", все още обмисля възможността да стане партньор за ядрена централа в Словения и Унгария.

"Светът се е променил, инвеститорите са все по-внимателни за разходите си, когато става въпрос за крупни суми", коментира полският анализатор Стефан Вертшулте, ръководител в консултантската компания Accenture. "Тези проекти са по-сложни, отколкото в миналото, стремежът към рискуване е по-нисък, затова са необходими повече партньори", допълва той.

Румъния, където както и в България голяма част от енергетиката е държавна, ще трябва да затвори една трета от термичните си електроцентрали до 2020 г. заради изискванията на ЕС. Според анализатори обаче търсенето в региона ще се увеличава средно с 2% на година, което би довело до бъдещ недостиг на ток, пише изданието.