Специалисти подготвят национален план за действие при инсулт

Българското дружество по инсулт ще предложи до края на годината на Министертсвото на здравеопазването проект на Национален план  за действие при пациенти с мозъчен инсулт , който съдържа мерки за подобряване на първичната профилактика, диагностиката, навременното лечение и последващата рехабилитация на заболяването. Това съобщиха във вторник д-р Филип Алексиев и доц. Росен Калпачки от Българското дружество по инсулт. 

Според целите, заложени в него, до 2030 г. в България трябва да бъдат изградени национални центрове за инсулт, популярни като "строук (stroke) центрове", които ще покриват територията на цялата страна. Планът предвижда 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт. Нивото на инравенозната тромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт. 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него.

Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.

Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.  

Планът е бил представен през октомври сред професионалната гилдия на Национален конгрес по инсулт и предстои финализирането му и представянето му на Министерството на здравеопазването.

У нас всяка година близо 40 000 души получават исхемичен инсулт и е необходимо да има мрежа от центрове, които да координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт. 

"Самият инсулт като проява е само върхът на айсберга: причините за него понякога започват години преди той да настъпи и се случва други заболявания да му "помогнат". В един лош ден той се случва и той трябва да бъде разпознат, транспортиран до място където да се помогне на пациента. Една част от пациентите оцеляват, при някои настъпва инвалидизация, следва дълъг период на възстановяване и всичко това е една взаимосвързана верига", посочи Калпачки.

"До момента в България няма общоприет план за борба с инсулта. Този документ съществува в Европа и ние като държава членка на ЕС сме се обвързали да приложим съобразно локалните особености този план. Той дава рамка какво да се направи до 2030, за да достигнем до по-добра първична профилактика, диагностика, своевременно лечение и намаляване на инвалидизацията и последващата рехабилитация и реинтеграция на пациентите с мозъчен инсулт", обясни д-р Алексиев.

Доц. Калпачки посочи, че в плана е заложено създаването на няколко национални центъра за лечение на инсулт в страната. В тях ще се осъществява освен пълноценно лечение, така и ще се оказва методична помощ на други по-отдалечени болници в провинцията. Целта е да се гарантира равнопоставено съвременно лечение на всички българи с инсулт, обясни доц. Калпачки. На този етап много малко българи получават навременно и модерното лечение на инсулт.

По думите на Калпачки още следващата година може да заработят такива национални центрове за високотехнологично лечение инсулт. Калпачки обясни, че базовото лечение на инсулт може да се случва във всяка областна болница чрез интравенозни тромболизи, а по-сложните случаи да се лекуват в няколко високотехнологични центъра за ендоваскуларно лечение. За целта областните болници трябва да получат допълнително финансиране, за да обучат екипи и да прилагат съвременното лечение и да се обособят няколко високотехнологични центъра на различни места в страната.

Специалистите припомниха трите основни симптома на инсулт, при разпознаването на които близките на пациента трябва незабавно да потърсят медицинска помощ:

• внезапно изкривяване на лицето;
• внезапна промяна в говора;
• внезапна слабост в някоя от ръцете.

Специалистите припомниха, че времето за реакция е ключово за спасяването на пациентите.

Д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в университетската болница в Стара Загора каза, че за успешното лечение на инсулта е много важен мултидисциплинарния подход, т.е. различните специалисти по веригата да работят в синхрон, като се започне от Спешна помощ.

"Покриваме регион, в който част от лечебните заведения не прилагат никакво лечение на инсулт. Част от пациентите остават вкъщи или идват ненавреме, за да бъде приложено лечение. Понякога посрещайки пациента, ние вече знаем, че не можем да му помогнем. Т.е. неговата безпомощност става наша безпомощност. Голяма част от инсултите първо биват конуслтирани от екипи на Спешна помощ, а част от спешните екипи не са достатъчно наясно с оценката на пациентите с инсулт. При съмнение за инсулт те не трябва да бъдат оставяни вкъщи", посочи д-р Манолова. Тя посочи, че долната възрастова граница на пациентие с инсулт пада много и вече засяга хора на по 36 години.

Д-р Добринка Калпачка заяви, че е необходимо създаването на национален регистър на инсулта, какъвто в момента липсва. "Сега има много малко данни за пациентите, след като напуснат болницата: каква рехабилитация получават и кой я финансира, какви усложнения развиват и какво качество на живот имат, колко от тях остават в домовете си, колко от тях се връщат на работа, колко се налага да се преквалифицират. Това е една своеобразна зона на здрача. Не можем да си поставим конкретни цели, с които да помогнем на пациентите, защото не ни е ясна реалната ситуация в страната. За да дефинираме специфични за България цели, такъв регистър трябва да съществува", посочи тя.

Дорина Добрева, президент на Асоциацията по инсулт и афазия, заяви, че инсултът не е индивидуален проблем, а проблем на семейството и обществото. Тя съобщи, че във всички 191 неврологични клиники в страната предстои обособяването на пациентски ъгъл за информация и насочване на пациенти и техни близки: как и къде да получат рехабилитация, къде да се насочат към социални услуги и др.