Според КЗД Кошлуков бил жертва на езика на омразата

Според КЗД Кошлуков бил жертва на езика на омразата

Комисията за защита от дискриминация наблюдава ескалация на езика на омразата, като според нея една от жертвите е програмният директор на БНТ1 Емил Кошлуков. Това става ясно от позиция, публикувана на страницата на институцията.

Освен показалия среден пръст в ефир водещ, засегнат от езика на омразата се оказва и Светия синод. Комисията констатира "атаки, целящи да обидят, унизят и засегнат достойнството на личности, които изразяват мнение и отстояват определена позиция в обществото".

"Във връзка с Истанбулската конвенция обект на нападки от такова естество станаха редица общественици, политици и дори представители на Светия синод. Без значение дали изразяват позиция "ЗА" или "ПРОТИВ" Конвенцията, различни представители на обществеността са обект на груби нападки и критики заради изразената им принципна позиция по този въпрос", се казва в становището на КЗД.

"Особено остра е реакцията, включително с включване на физическа разправа и посегателство срещу представители на неправителствени организации, които имат феминистки и правозащитен характер. Друг актуален пример за прекрачване на границите на демократичната дискусия и легитимната публична критика са появилите се, особено в социалните мрежи, ad hominem атаки с обидно и унизяващо достойнството съдържание, от страна на определени политически групи и среди срещу личността на програмния директор на БНТ заради изразено от него мнение за състоянието и бъдещето на обществената медия", продължава институцията.

КЗД пропуска факта, че срещу Кошлуков имаше организиран протест не защото той сподели свои виждания за БНТ, а защото показа среден пръст в ефира на обществената медия.

"В горепосочените примери легитимните обществени дебати и спорове около дадени позиции се изместват и отиват в посока на личностни нападки, език на омразата и крайности. С това се измества фокусът на разговора и той от дебат по важни за обществото теми (Истанбулска конвенция, БНТ и др.) се трансформира в агресивни персонални нападки срещу хора заради личността им и позициите им, които създават враждебна, застрашителна среда и нарушават правата им. А проблематиката на правата на човека и тяхната защита съставлява една от най-значимите теми на политическата реч за демократичните общества и правовата държава. Затова особено важно е хората, като част от това общество, да осъзнаят, че с дела и думи са отговорни за гарантирането на човешките права. Тази максима трябва да обуславя светоусещането ни всеки ден", заключва КЗД.

Според представителите на комисията "езикът на омразата е недопустим в публичната комуникация и ескалирането на напрежение в обществото трябва да бъде избягвано". Те призовават всички публични фигури "да търсим заедно национално помирение, защото, както казва Ален дьо Беноа, френски философ и политолог: "Най-големият израз на демокрация не означава нито най-голямата свобода, нито най-голямата равнопоставеност, а най-голямата степен на участие."

Становището завършва с многозначителното: "Някъде бе казано, че "правата на човека са като Природата, защото могат да бъдат погазени; и като дух, защото не могат да бъдат унищожени. Като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, стари и млади, бели и черни, високи и ниски".

Председател на Комисията за защита от дискриминацията е издигнатата от ГЕРБ Ана Джумалиева. Един от членовете ѝ, чието назначаване предизвика много коментари, е Петър Кичашки, който е уличен от Комисията за защита на личните данни в злоупотреба с такива данни. Кичашки е от квотата на настоящия президент.

Още от България