Способен ли е новият шеф на "Газпром"" Алексей Милер да контролира компанията?

За да бъде решена тази задача, ръководството ще трябва да предприеме няколко стъпки.

Първата: Да намери собствениците.

Никой не знае какво е реалното участие на нерезидентите (т.е. не руските граждани), които имат дял в "Газпром" посредством т.нар. сиви схеми. Един факт: през 1996-1997 година акциите на "Газпром" се продават на търгове в Русия по занижени цени. Официално на тези търгове не бяха допуснати чужденци. А неофициално?

Миноритарни (т.е. владеещи малки пакети акции) акционери в "Газпром" са безброй фирми. Какво е известно за техните реални собственици? Може да се каже, че нищо. Формално тези фирми са регистрирани в Русия, но това не означава нищо. Например, според официални данни 0,717 процента от акциите на компанията принадлежат на групата "Ермитаж". Кои са тези хора? Както е официално отбелязано в иска, тяхното гражданство е неизвестно!

При желание реалните собственици на "Газпром" могат да бъдат установени. Но за тази цел ще бъде необходим екип от 10-15 души, които ще трябва да събират информация в чужбина 1-1,5 година. Няма никакъв смисъл това да се прави въз основа на руските бази данни!

Втората: Да се освободи от хората с лоша репутация

За да се постигне прозрачност в работата на "Газпром", трябва да бъдат решени и други задачи. Компанията трябва да се освободи от връзките си с хора, които имат лоша репутация в световния бизнес.

С "Газпром" продължава да е свързан скандално известният бизнесмен Григорий Лучански, осъден от латвийски съд. Ако се погледнат връзките на дъщерната компания "Оренбурггазпром", може да се види, че повечето банки и компании, посредством които работи "Оренбуггазпром", са свързани по един или друг начин с фирми на Лучански.

Не по-малко скандални са някои други партньори на "Газпром", например представителите на TWG (Trans World Group), които отдавна са обект на засиленото внимание на западните спецслужби.

Друга тема е участието на "Газпром" в рисковани проекти, които не са никак малко. Един от тях е смесеното предприятие между "Газпром" и полската компания PGNIG, наречено "Europolgaz". Сред съсобствениците на PGNIG е полският бизнесмен Александър Худзоватов, срещу чиито фирми са издигнати обвинения в западни съдилища. Например в края на миналата година гаранцията на "Газпром" в полза на "Europolgaz" струваше 5,5 млрд рубли, и то при положение, че "Europolgaz" вече дължи на "Газпром" 13,8 млрд рубли и още 23 млрд рубли на "Газпромбанк".

При това този кредит, отпуснат през 1999 година, е 1,5 пъти по-голям от капитала на банката и не е осигурен с нищо!

Третата: Да установи контрол над финансовите потоци

Само след като се справят с първата и втората задача, ръководителите на "Газпром" ще могат да пристъпят към третата и главна - да установят контрол над финансовите потоци на компанията и нейните дъщерни структури. Но при решаването на тази задача трябва да се спазват няколко принципа.

Първо, да не се навреди на онези проекти на "Газпром", с които руската икономика може действително да се гордее. А те са много: от проекта за подземно газохранилище "Реден" до газопровода "Ямал - Европа". Освен това трябва да се има предвид, че капиталът на "Газпром" е пръснат в предприятия от различни отрасли в десетки страни.

Вторият принципен момент - програмата трябва да бъде комплексна. Според данни на Сметната палата "Газпром" има дялове и акции в 1 076 икономически субекта, като в повече от половината от тях държи контролния пакет. Компанията, както и нейните руски дъщерни структури и филиали, поддържат стабилни експортно-импортни връзки с няколко десетки хиляди компании в повече от 50 страни.

Твърде съмнителна е разпространената в Русия информация, че занижените тарифи на добива и транспортирането на газа са превърнали всички дъщерни компании на "Газпром" в длъжници към главната компания. За аргументация се използва едно решение на ръководството на РАО, прието през декември 1996 година. Според него целият износ се осъществява от главната компания, а дъщерните не получават никакви средства от износа. Тази информация е съмнителна, тъй като има безброй начини, чрез които износът да се осъществява независимо от посоченото решение.

Крайната цена, която плаща западният купувач за руската суровина, се преразпределя посредством системата от приближени чуждестранни компании така, че не попада в Русия, нито в отчетите за дейността на самия "Газпром", нито в отчетите на неговите дъщерни компании. Това са финансови потоци, които практически не могат да бъдат проследени от територията на Русия.

Освен това създадената в Русия система за държавна регистрация на предприятията практически е негодна за сериозна аналитична работа. Документите твърде често са в противоречие с други, които съществуват на Запад. Например според кипърски документи една от дъщерните компании на "Итера" отдавна е престанала да съществува, докато според руските тя активно действа.

Могат ли кадровите промени в "Газпром" да доведат до реформи в компанията? Първите две задачи - разкриването на реалните собственици и "изчистването" на партньорите и проектите, могат да бъдат решени. Много по-трудно ще бъде с финансовите потоци. Една от главните причини за това е липсата на навици за размяна на информация между руските държавни служби и чуждестранните служби за финансово разследване.

А без такава размяна дори една обикновена проверка на регистрационните документи на хиляди фирми в 50 страни в света е практически невъзможна.

* Според официални данни акциите на "Газпром" са разпределени така: 38,37% принадлежат на държавата; 4,427% на - "Газфонд", 4,17% - на АД "Стройтрансгаз", 1,1% - на АД "Росгазификация", 0,5% - на АО "Геросгаз". Губернаторът на Ямало - Ненецкия окръг управлява 5% от името на "народите на Севера", а 20,7% са собственост на физически лица.