Срамните семейни петна избиха върху новия лик на БСП

БСП изпадна в шок, като видя името си в списъка с благодетелите на Саддам Хюсеин, получили милиони барели петрол в замяна на подкрепа за режима му. Розовите ѝ видения за безпроблемно връщане във властта, уплътнени от добре усвоената евроатлантическа фразеология и старателно поддържания имидж на реформирана социалдемократическа партия се натъкнаха на скелетите от гардероба, които отново напомниха за срамните семейни тайни от близкото и по-далечното минало на столетницата.

Отново възникна въпросът кое е истинското лице на БСП - дали това на младия руски възпитаник и лидер на БСП Сергей Станишев и президента - обединител Георги Първанов, или на свързаните с БСП фирми, бизнесмени и функционери, които придобиха икономическа власт и влияние благодарение на тъмни сделки с режима на Милошевич, с руския оръжейно - промишлен комплекс, с режима на Саддам Хюсеин, с ембаргови държави и прочее.

От реакцията на президента и на Станишев обаче стана ясно, че две лица на практика няма - по-скоро едното - по-благовидното, съществува, за да прикрие другото и да му осигурява политически гръб.

По изпитан маниер обаче социалистите се опитаха да прехвърлят вината. От една страна, беше подгонен "врагът с партиен билет" в лицето на члена на ВС на БСП и председател на Федерацията за приятелство с Русия и страните от ОНД Захари Захариев. Другарите му заеха ролята на ни чули ни видели.

От друга страна, социалистите отново отъждествиха партията си с държавата, като президентът Първанов заяви, че атаката срещу БСП дискредитира България и обвини правителството и политиците, че не защитават партията му.

Не може да се отрече, в кризисни ситуации, каквато е настоящата, социалистите се обединяват и заговорят като един - нещо, което не успяха да направят в СДС около скандала с приписваното дарение на Чорни, например.

Вместо Станишев да обяснява, че през 1998 г. не е бил лидер на БСП, а Първанов да говори, че е надпартиен президент и да се крие зад проверките на службите, и двамата единодушно прехвърлиха вината на предишното правителство на СДС, а от собствения си вътрешнопартиен проблем направиха проблем за цялата държава.

"Във външен план обаче без съмнение този скандал ще рефлектира върху образа на България. Знаем и други случаи, в които ни се е налагало в продължение на десетилетия може би дори да изчистваме този образ от някои тъмни петна", заяви президентът в интервю за БНТ.

Не се разбра за какви "тъмни петна" от миналото намеква Георги Първанов, но е добре да се припомни, че тези петна са свързани с действия на бившата Държавна сигурност, КГБ и в крайна сметка, с интереса на шепа хора от бившия комунистически режим в България.

Не е ясно защо цялата държава - най-вече правителствата след 1989 г., трябва да защитават деянията на тази шепа хора и защо, в крайна сметка, държавата трябва да се отъждествява с тях.

Факт е обаче, че дори и правителства и политици, излъчени от СДС, възприеха именно този порочен подход по отношение на ключови казуси като убийството на писателя - десидент Георги Марков в Лондон, например, когато и бившият президент Стоянов, и назначеният от него шеф на НРС, отстояваха невинността на бившата Държавна сигурност.

Социалистите побързаха да се разграничат и от оръжейния търговец Петър Манджуков, чийто лиценз за търговия с оръжие бе отнет от предишния кабинет заради съмнения за износ в ембаргови държави; който поддържаше връзки с лица от режима на Милошевич; който поддържа успешни контакти с руския оръжейно - промишлен комплекс; който бе награден от президента Първанов за заслуги в развитието на отношенията с държавите от ОНД и който е издател на партийния вестник Дума. Без да им мигне окото, обаче, социалистите казаха, че нямат нищо общо с партийното издание.

Другото партийно издание - в. Земя, чийто издател Димитър Иванов е бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС - пък направо написа, че скандалът с петролните подкупи на Саддам е дело на ЦРУ, което не иска БСП да вземе властта в България.

Президентът каза горе долу същото, но по- завоалирано. "Очевидно на някой не му харесва вътрешното статукво в страната и позициите, които заема България", каза Първанов, като отказа да конкретизира кой е този "някой", но уточни, че българските политици не са на такова високо ниво, за да сътворят подобен скандал.

Нито дума не се обелва за гравитиращите около БСП бизнес - интереси, нито за парите и бизнесите, които комунистическата партия разпредели още в края на 80-те години на доверени хора, които трябваше да помагат на партията - не толкова чрез дарения за официалната партийна каса, а чрез достатъчно мощно икономическо влияние, което се трансформира в политическо.

Доколко планът на старата номенклатура се е изпълнил си го знаят червените, проблемът обаче е, че същите тези пари направиха БСП заложник на мнозина от новата бизнес-класа, чийто интереси, както е видно, се разминават с официалните политически декларации на президента и на лидера на БСП.

Покрай кризата с петролните подкупи на Саддам социалистите всъщност дадоха отговор чии интереси биха защитавали, ако дойдат на власт.