Сраженията в Македония повдигат въпроса за преначертаване на картата на Балканите

Призракът на нов етнически конфликт в Македония съживи дебатите на Запад за преначертаване на границите на Балканите, но пряко ангажирани дипломати предупреждават, че това ще отвори кутията на Пандора.

Насилието на етническите албански бунтовници породи опасения, че най-южната бивша югорепублика, която остана мирна през 90-те години, макар да бъде смятана за потенциален барутен погреб, може да бъде следващата балканска страна, която ще експлодира.

Макар служители на НАТО да подцениха сериозността на сраженията, пратеникът на ООН на Балканите Карл Билд заяви, че сраженията около Тетово, главния етнически албански град в Македония, е огледален образ на събитията, които първо хвърлиха във война Босна, а след това и Косово.

Това, което става в Тетово, е едно от най-тревожните събития на Балканите през последните 10 години, заяви Билд на семинар в Международния институт за стратегически проучвания. Лорд Дейвид Оуен, бивш британски външен министър, който бе мирен пратеник на ЕС в Босна в началото на деведесетте години, призова миналата седмица да бъде преначертана картата на Балканите с цел да се създадат по-жизнеспособни държави там, включително независимо Косово.

Нарушавайки всички табута на Запада, Оуен написа в "Уолстрийт джърнъл": "Онова, което е необходимо днес, е широкообхватно балканско решение чрез днешен еквивалент на Берлинския конгрес през 1878 г., с предварително договорени промени на границите, приети от великите сили".

Той казва, че мироопазващата мисия на НАТО в Косово става невъзможна. Американският президент Джордж Буш трябва да поиска преоценка дали НАТО може да задържи провинцията военно в рамките на Югославия срещу волята на 90 на сто от жителите ѝ, които са етнически албанци.

Някои западни анализатори предрекоха, че етническите албански хардлайнери евентуално ще насочат оръжията си срещу силите на НАТО, които прогониха юговойските през 1999 г., ако Западът бъде сметнат за последна пречка към независимостта на Косово.

Изправен пред избора между безкрайна война и независимост, Западът трябва да направи каквото е необходимо, за да осигури мира, заявява Оуен. Това означава признаване на независимостта на Косово, преначертаване на границите на Босна по линиите на плана за три републики, който той съставил през 1993 г., и предоставяне на известна територия от босненската Република Сръбска на Сърбия срещу съгласието ѝ Черна гора да се отдели от Югославия.

Оуен обаче не вижда географско решение за Македония, където етническите албанци съставляват една трета от населението. Няма политическо пространство дори за най-малки гранични промени в Македония, пише Оуен, изтъквайки, че ЕС трябва да даде на страната повече икономическа и политическа помощ и, вероятно, военна помощ.

Дипломати, участващи в умиротворителния процес на Балканите, окачествиха идеите на Оуен като нереалистични и опасни, като изтъкнаха, че те могат да окуражат радикалите в Косово и Македония и да подкопаят усилията за възстановяването на многоетническа държава в Босна, където НАТО има мироопазващи стабилизационни сили.

В Македония, в която НАТО няма мироопазваща роля, единственият практичен курс на Запада е да помогне на етнически смесеното правителство да контролира границите си с Косово и Южна Сърбия и да подкрепи операцията му срещу въоръжените бунтовници, казват те.

По ирония на съдбата американските военни наблюдатели помогнаха за запазването на мира в Македония, участвайки в превантивно разположените сили на ООН до 1999 г., когато Китай наложи изтеглянето на тези част в знак на протест срещу установяването на дипломатически отношения между Тайван и Скопие.

Едно поставяне под въпрос на границите на Балканите ще отвори кутията на Пандора. Това е върхът на безотговорността, заяви високопоставен европейски дипломат. Билд бе по-дипломатичен, изтъквайки: "Няма логичен край на такава подялба... това вероятно би довело до втора вълна на дезинтеграция през предстоящите месеци".

Дипломати заявиха, че външни сили нямат мандата да преначертават границите на Балканите и общи преговори между всички страни и общности в района са трудно мислими. Но те признаха, че статутът на Югославия ще бъде дискутиран тази година, след като Черна гора е планирала референдум за независимост може би още идния месец, а в Косово ще се произведат избори за парламент на провинцията.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан разбуни духовете и на трите общности, когато призова за ново конституционно устройство, създаващо конфедерация между Сърбия, Косово и Черна гора.

Докато Сърбия се надява да запази федерална Югославия, лидерите на Косово и Черна гора не искат нищо по-малко от независимост. Много дипломати смятат, че това, което стане с Косово, ще има директно отражение в Босна. Ако на сегашна Югославия бъде разрешено да се разпадне, Република Сръбска в Босна със сигурност ще увеличи натиска да се откъсне от Босна и Херцеговина.

Босненските хърватски националисти вече оспорват Дейтънските мирни споразумения, които сложиха край на войната в Босна /1992-95 г./, опитвайки се да въведат самоуправление в районите, които контролират. Главният администратор на международната общност в Босна Волфганг Петрич този месец отстрани босненския хърватски представител в колективното президентство на страната Анте Йелавич, за да накаже неговата партия Хърватска демократична общност за заплахата с отцепване.