Срещата в Копенхаген остава в мъртва точка

Срещата в Копенхаген остава в мъртва точка

Два дни преди финала си, срещата на върха на ООН в Копенхаген по въпросите на климата не може да се оттласне от мъртвата точка, пише ББС в четвъртък.

Развитите и развиващите се страни по никакъв начин не могат да се разберат за размера на намаляване на парниковите газове и какви помощи трябва да се заделят за бедните страни, въпреки немалкия прогрес постигнат по последния въпрос.

Десетки световни лидери се присъединяват към започналите миналия понеделник разговори с надежда накрая да се подпише световно споразумение за борба с глобалното затопляне.

В заседанието в четвъртък ще участват германският канцлер Ангела Меркел, британският премиер Гордън Браун, бразилският президент Луиш Инасио Лула да Силва и иранският президент Махмуд Ахмадинеджад. Американският президент Барак Обама ще се присъедини към срещата в последния ѝ ден в петък, когато очакванията бяха, че ще се излезе с документ, заменящ Протокола от Киото.

Развръзката обаче вече не е толкова оптимистична, след като развиващите си страни, начело с Китай, обвиниха организаторите на срещата в датската столица в недостатъчна прозрачност на преговорите заради предложения от Дания текст на финално споразумение без да е консултирано с всички страни, участващи в разговорите.

Китайският премиер Вън Цзябао, който пристигна в Копенхаген в сряда вечерта, заяви, че неговото участие демонстрира колко е важно за Пекин да се постигне споразумение.

“Надявам се, че срещата ще доведе до разумен, балансиран и достижим резултат благодарение на съвместните усилия на всички“, каза той в официално изявление.

Според анонимен източник обаче Китай не вижда шансове за постигане на сделка в рамките на тази седмица, предаде Ройтерс.

След като цял ден в сряда се разменяха взаимни обвинения британският министър по енергетиката и изменението на климата Ед Милибанд заяви, че перспективите за постигане на споразумение висят на косъм и преговорите са достигнали опасна черта. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също обяви разочарованието си от бавния темп на разговорите, а венецуелският президент Уго Чавес коментира, че “ако климатът беше капиталистическа банка, Западът отдавна да го е спасил“.

Отново една от основните причини за разногласията беше сумите, които развитите страни трябва да заделят за развиващите се за борба с последиците от изменението на климата.

Вечерта в сряда на бедните държави бе обещана допълнителна помощ, основно от Япония, която заяви, че в случай на постигане на споразумение е готова ежегодно да отделя за развиващите се страни по 5 млрд. долара от 2010 до 2012 г. Условието ѝ обаче е да се постигне приемливо за всички споразумение за контрол върху изхвърлянето на парниковите газове. Япония също така настоява за драстични лимити за въглеродните квоти и санкции както за бедните, така и за богатите страни, при нарушаването им. Китай обаче е против това.

Миналата седмица европейските лидери се споразумяха за отпускане на 3.5 млрд. долара годишно и с японското предложение пакетът за бедните страни изглежда къде къде по-привлекателен, коментира ББС.

Към инициативата на Токио се прибавя и предложението на шестстранната група, в която влизат и Австралия, Франция, Норвегия, Великобритания и САЩ, което е за заделяне на 3.5 млрд. долара за три години за борбата срещу изсичането на горите.

Все пак надеждата за споразумение остава, след като африканските държави намалиха исканията си към богатите държави за компенсации за вредите от глобалното затопляне и предложиха компромис.

Министър-председателят на Етиопия Мелес Зенауи заяви от името на групата на африканските държави, че те биха приели глобален фонд за климата от 100 милиарда долара годишно до 2020 г. Преди това африканските страни настояваха за 400 милиарда долара, за да се съгласят да подпишат нов договор за климата, посочва “Таймс“.

Етиопското предложение е първото, което може да бъде приемливо за развитите държави. В замяна на това САЩ, Великобритания и другите индустриални страни очакват развиващите се държави да се ангажират да намалят нарастването на своите парникови емисии, отбелязва вестникът.

Африканските и тихоокеанските държави искат споразумение, което ограничава покачването на температурите до 2050 г. с 1.5 градуса по Целзий над нивото от прединдустриалния период. На това обаче се противопоставят Китай и други страни, които са на първите места по отделяни парникови емисии, посочва вестник "Ню Йорк таймс".

Страните износителки на петрол, включително Саудитска Арабия, се притесняват от сделка, свързана с бързо намаляване на потреблението на изкопаеми горива. А Бразилия и голяма част от най-бедните държави в Азия и Латинска Америка веднага биха се облагодетелствали от евентуално споразумение в Копенхаген, защото към тях могат да потекат парични потоци за развиване на по-безвредна за околната среда енергетика и за подпомагане на селскостопански проекти, коментира изданието.

Споделяне

Още от Greenpool

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?