Срещата за климата в Копенхаген завърши със спорно споразумение

Преговорите за климата в Копенхаген навлязоха в криза в събота, след като някои развиващи се страни яростно отхвърлиха плана за борба с глобалното затопляне, изготвен от американския президент Барак Обама и лидерите на други водещи икономики, предадоха световните агенции.

Президентът на САЩ Барак Обама договори споразумение с незадължителен характер със своите колеги от Китай, Индия, Бразилия и ЮАР, но то предизвика остри реакции и не бе подкрепено от всичките 192 страни.

По думите на Обама, споразумението е значим и безпрецедентен напредък, но и той призна, че то няма да е достатъчно за предотвратяването на глобалното затопляне.

След като обяви безпрецедентната сделка Обама отпътува обратно за Вашингтон. Той избърза да се завърне в столицата, за да изпревари пика на зимната буря, която застрашава да предизвика обилен снеговалеж в североизточните американски щати.

Споразумението, договорено между Съединените щати и Китай, отговаря на призивите на учените за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище.То обаче не съдържа по-амбициозни цели за ограничаване на емисиите на газове с парников ефект и не обвързва юридически никоя от страните.

Подкрепяно от големи сили като Китай, Индия и Южна Африка, така нареченото Копенхагенско споразумение беше отхвърлено от някои от малките членки на ООН, като Судан, който на конференцията председателстваше Групата на 77-те.

ЕС също подкрепи споразумението, но с голяма доза резерви. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви, че "това, което беше договорено днес, е много под нивото на очакванията, но запазва живи целите и амбициите ни".

Сдържани бяха и реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Гордън Браун. Френският президент Никола Саркози заяви, че текстът не е съвършен, но подписването му е жизненоважно, за да не бъдат изключени големи страни като Индия и Китай от общите усилия за борба с климатичните промени.

Основните разногласия възникнаха между САЩ и Китай. Докато Обама призоваваше за прозрачност и контрол върху изпълняването на поставените цели, Китай силно се противопоставяше на международното наблюдение с аргумента, че би нарушило суверенитета му.

ЕС обвини и САЩ, и Китай, че не правят достатъчно за съкращаване на вредните емисии.

Останаха в сила определените по-рано ангажименти за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г. САЩ се ангажираха с намаляване на емисиите със 17 процента спрямо нивото от 2005 г. или с 3-4 процента спрямо това от 1990 г., ЕС - с 20 процента спрямо това от 1990 г., Индия - с между 20 и 25 процента спрямо 2005 г., Япония - с 25 процента спрямо 1990 г.

Богатите страни се съгласиха да определят количествено помощта, която ще отпускат на бедните, за да им помогнат за намаляването на вредните емисии. Развитите страни си поставиха за цел да отпускат по 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да подпомагат развиващите се страни в борбата с климатичните промени.

Като първа стъпка е предвидена помощ от 30 милиарда долара за следващите три години, като ЕС и Япония ще предоставят по около 11 милиарда долара, а САЩ - 3,6 милиарда долара.