Столичани дишат най-мръсния въздух в Европа

Столичани дишат най-мръсния въздух в цяла Европа. 176 дни в годината равнището на твърдите частици във въздуха е над нормата. Това показва изследване на центъра за устойчиви политика “Екополис”, цитирано от украинската агенция “Укринформ”.

Мръсният атмосферен въздух е един от най-сериозните екологични проблеми, с които България се бори от години. Според програмата за развитие на ООН нашият въздух е най-мръсният в Европа. В световен мащаб страната ни е на трето място по смъртност, причинена от замърсената атмосфера. Причините най-често са фините прахови частици.

Най-мръсният въздух в страната дишат в Перник и Видин, показват данните на Изпълнителната агенция по околна среда, оповестени през март. В миньорския град 215 дни в годината равнището на твърдите частици във въздуха е над нормата, а във Видин - 213 дни. След тях се нарежда Враца – със 185 дни в годината със замърсен въздух, следван от Пловдив – 148 дни и София – 134 дни.

Най-замърсените столични райони са около Орлов мост, Павлово, Дружба и Надежда, където има най-голям трафик на автомобили, коментира Валери Серафимов, началник отдел "Мониторинг на въздуха" в Изпълнителната агенция по околна среда през март.

Районът около столичния булевард "Стамболийски" е рекордьор по мръсен въздух в София заради високите сгради, които пречат на бълваните от от автомобилите газове да се разсейват, а трафикът е изключително наситен.

Проблем за чистотата на въздуха в София са фините прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на "Кремиковци" основни причини за емитирането им са автомобилният транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои топлоцентрали. В Дружба и Надежда освен автомобилния транспорт за превишенията допринася и наличието на близки топлоцентрали. Замърсените пътни настилки също оказват влияние.

Най-чистите райони на София са разположени в подножието на Витоша и са извън наситените пътни артерии. При тях обаче проблем възниква през зимата, когато повечето сгради в Бистрица, Симеоново и Драгалевци се отопляват с твърди и течни горива, от изгарянето на които се емитират фините прахови частици.

В Павлово положението е същото - често измерване на наднормени стойности на замърсители във въздуха заради използването на локално отопление на мазут и горенето на дърва и въглища в къщите. По-чисто е в Горна Баня и Банкя, където има газифициране.

Мястото с най-чист въздух в България, използвано и за сравняване, е фоновата станция на връх Рожен, където не са регистрирани превишавания на серни, азотни окиси или фини прахови частици, посочи Валери Серафимов от Изпълнителната агенция по околна среда.

Още от Бизнес