Стоянов не влезе в безпринципен диалог с царя и спечели

Очаквана ли беше подкрепата на Симеон Втори за кандидатурата на Петър Стоянов?

Това беше логичен вариант за решение, след като месеци наред Симеон Сакскобургготски отказваше да даде каквато и да е информация за тайнството на своя избор. Доминиращата интерпретация в медиите днес е в посока - ето, той успя чрез Петър Стоянов да привлече и СДС в своята орбита и постигна своята цел - да приключи независимото съществуване на политическите партии в България. Това е една доста преждевременна интерпретация, най-малко поради три причини. Първо, защото президентската институция не е достатъчно силен властови център, който може да застраши суверенитета на СДС против волята му. Второ - самостоятелността и политическата зрялост на СДС зависят не толкова от обвързването на съюза посредством президентската институция с НДСВ или лично със Симеон Сакскобургготски, а от способността на СДС да излезе от кризата, в която изпадна след изборите през юни тази година. На трето място - размиването на границата между НДСВ и СДС посредством президентската институция би било възможно само във случай, че Петър Стоянов подпомогне един такъв процес. Аз не допускам това да стане. Вярвам в политическата почтеност на Стоянов. Той изгради своята кандидатура и кампания по един самостоятелен и достоен начин, без да влиза в сделки или пазарлъци с когото и да било. Той бе водещ кандидат за президент дълго преди Симеон Сакскобургготски да го подкрепи. Неговият успех не зависи пряко от подкрепата на НДСВ, макар че тя най-после му беше оказана.

Според някои оценки ходът с Петър Стоянов е част от стратегията на царя за възстановяване на монархията.

Не споделям интерпретацията, че подкрепата за Стоянов е пореден "гениален ход" на Симеон Сакскобургготски в осъществяването на неговия политически проект, а именно - обезличаване на българската политическа система и възстановяване на монархията в някакъв източно-емиратски формат. Тази постъпка беше очаквана и е предизвикана от обстоятелството, че за бившия цар не е изгодно да издигне значима фигура за свой собствен кандидат-президент. Самият той очевидно нямаше възможности или желание да се кандидатира, а всяка силна личност, която би била издигната от неговата политическа среда, автоматично би се превърнала във втори институционално независим център на властта на негов собствен политически терен. Едноличната власт вътре в НДСВ, а в перспектива и в страната - е основна ценност и цел за царя - премиер, поради което той не би допуснал възникването на алтернативен властови център в собствената си политическа сила. Алтернативна възможност би била издигане от НДСВ на непредставителна и слаба фигура, която да изгуби изборите и да не застрашава едноличната власт на лидера на движението. Но една загуба на избори, макар и режисирана, ще ознаменува края на възходящата тенденция на развитие на НДСВ и на амбициите на Сакскобургготски, ще покаже срутване на позициите, на възможностите и перспективите на НДСВ. Всичко това, в съчетание с очевидно слабите резултати от началото на управлението, би породило тенденция към упадък на политическия модел на царя - премиер. Аналогичен резултат би се получил и ако между НДСВ, ДПС и БСП бе номиниран т.нар. "равноотдалечен" кандидат. За да е равноотдалечен от тези доста различни политически сили, той по определение би трябвало да бъде неполитически - слаб, периферен като политическа фигура. Този трети вариант е сводим до първите два. Той би довел или до създаване на втори властови център в НДСВ, който Симеон Сакскобургготски не контролира, или до изборна загуба, водеща до срутване на цялостния проект на Кобурга. Освен всичко това, остава впечатлението, че Симеон Сакскобургготски не уважава достатъчно своите политически партньори в коалицията, за да им повери отговорността и доверието за едно подобно партньорство, от което не можеш да се измъкнеш, когато ти се иска, както можеш да направиш това в парламента или в някоя коалиционна формула на изпълнителната власт. Тази втора интерпретация на решението на лидера на НДСВ ни дава ключа към разбирането на този очакван акт - подкрепа, която след месеци на мълчание и протакане бе дадена за кандидатурата на Петър Стоянов. Този акт на подкрепа идва лично от Сакскобургготски в конфликт с властовите и политически амбиции на собствената му парламентарна група.

Възможно ли е да настъпят някакви центробежни процеси в самата парламентарна група на НДСВ, която в мнозинството си е очаквала самостоятелен кандидат на движението?

Центробежните сили в парламентарната група на НДСВ съществуват по определение. Има една структурна особеност на тази парламентарна група: тя се състои от депутати, които нямат абсолютно нищо общо помежду си като идейно-политическа принадлежност. Те са събирани по приятелски, професионални, корпоративни и всякакви други критерии, но не и по политически, т.е. като принадлежност към определена политическа алтернатива или идея. В този смисъл НДСВ представлява толкова пъстра смесица от индивиди и групировки, че като парламентарна група винаги е застрашена от едно подобно разцепление. Паралелно с това НДСВ представлява парламентарна група, в която действат доста добре организирани икономически и професионални лобита. Групи депутати, за които упражняването на властта е единственият начин да защитят интересите, които представляват. Именно солидарното консумиране на властта създава силни противоположни - центростремителни - тенденции в групата на НДСВ, особено сега, в първите месеци на тяхното управление. Затова НДСВ ще бъде разтърсена от този първи полуоткрит конфликт между неговия авторитарен лидер и депутатите му, но това няма да постави под въпрос единството на групата. Подобна заплаха може да възникне едва тогава, когато в резултат на слабо управление самите лобита ще бъдат принудени да влязат в обща схватка и конкуренция помежду си.

Остава подозрение, че е имало задкулисна уговорка между Петър Стоянов и Симеон Сакскобургготски за подкрепа на тези избори. Повод за подобни оценки дава и безпринципното поведение на Петър Стоянов в различни ситуации.

Появиха се такива оценки и обвинения към Петър Стоянов, особено от периода на неговите взаимоотношения със СДС през последните две години. По мои наблюдения през последните шест-осем месеца, възможността за задкулисна уговорка между Стоянов и Симеон Сакскобургготски е изключена. Струва ми се, че Стоянов си даде ясно сметка - в България няма политическа личност, която да се е опитала да се договори с бившия цар и да не е останала излъгана. С поведението си Стоянов предотврати влизането в безпринципен диалог и компромис със Симеон Сакскобургготски. Предотврати правенето на унизителни концесии и спечели. Неговият избор да гради кандидатурата си като независим доведе до това, че и преди подкрепата на НДСВ шансовете му за успех бяха най-добри.

Допускате ли, че напрежението, което вече реално съществува между НДСВ и коалиционния партньор ДПС и полукоалиционния партньор БСП да рефлектира па някакъв начин върху работата на правителството?

За разлика от Стоянов, БСП и ДПС не успяха да се предпазят от безпринципно сътрудничество с лидера на НДСВ и останаха излъгани. Ахмед Доган изглеждаше доста тревожен и раздразнен от решението на Симеон. Очевидно е, че г-н Доган преживя едно публично поражение и унижение от страна на Симеон Сакскобургготски. Аз лично нямам спомен за друго подобно поражение, което той да е преживявал и не знам по какъв начин той ще отреагира. Струва ми се, че наред с опита да се издигне или да се подкрепи алтернативна кандидатура за президент, ДПС няма да тръгне на пряка конфронтация със структурите на изпълнителната власт или парламентарното сътрудничество, тъй като това е против интересите на тази партия на този етап.

Смятате ли, че с това решение, да се подкрепи Петър Стоянов, премиерът подава топката към СДС? Може ли да се очаква, че след известно време ще има реално участие на СДС в управлението? Нещо за което Стефан Софиянски отдавна настоява.

На този етап и в това състояние, в което се намира СДС, всякакво участие в управлението би било равносилно на самоубийство. Това, което е необходимо на СДС, е възстановяване на политически позиции и на политическо влияние в условия на опозиция. В процеса на преизграждане и излизане от кризата е възможно да се случат различни неща. Възможно е да се реализират различни алтернативи. Едната е потенциалната алтернатива на Стефан Софиянски. Ако политическо крило под негово влияние удържи връх в дебата в СДС, то ще се присъедини към властта на НДСВ по някакъв начин, независимо от потенциалните последствия за съюза. Г-н Софиянски в ущърб на СДС почти година преди парламентарните избори работи в полза на царската кауза в България. Тук няма място за съмнение: ако той удържи връх в дебата в СДС, той ще реализира това присъединяване на СДС като младши партньор в царския политически проект. Възможно е също така и други фигури в СДС, в защита на користен, личен и групов интерес, също да тласнат съюза в тази посока. На този етап СДС притежава своите добри шансове да мобилизира силите си за обновление и отваряне към обществото, да излезе от кризата с потенциала на мощната обществена подкрепа, която съюзът винаги е имал, но не винаги е търсил. Реализацията на тези позитивни шансове изключва възможността СДС да бъде маргинализиран чрез безпринципна сделка със Симеон Сакскобургготски.

© Copyright Mediapool