Страните от ЕС са длъжни да се разплащат с бизнеса до месец

Край на просрочените задължения на държавата към бизнеса. От 16 март 2013 г. влиза в сила европейска директива, която задължава държавните органи да плащат на бизнеса за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни, а при извънредни обстоятелства – до 60 дни. Частните фирми пък трябва да се разплащат помежду си в срок от 60 календарни дни, освен ако изрично не е договорено друго. Това съобщи Европейската комисия във вторник.

България е въвела тези изисквания в националното си законодателство и на 11 март официално е уведомила Брюксел, че ще спазваме новите правила.

Забавените плащания в момента са огромен проблем за бизнеса не само у нас, но и в Европа. Заради неплатени с години фактури ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия изпадат в несъстоятелност. Това води до закриване на работни места и спира пътя за икономически растеж, посочва Европейската комисия. През 2012 г. 57% от фирмите в ЕС се оплакаха от неизплатени задължения. Това е ръст от 10% спрямо година по-рано, сочат данните на Европейската комисия. 

В България междуфирмената задлъжнялост и забавените плащания от страна на държавата са проблем от години. Въпреки че правителството на ГЕРБ отчете, че е намалило с 500 млн. лв. просрочените задължения от края на 2009 г. до края на 2012 г. те все още остават високи. Министерствата дължат на фирмите над 116 лв., като най-голям е дългът на Министерството на отбраната – над 68 млн. лв. към края на януари 2013 г. Задълженията на общините към бизнеса пък са постоянна величина и през последните три години се колебаят между 180 и 200 млн. лв.

Ако държавите членки не спазват новото европейско изискване, ги заплашва наказателна процедура.

“За малките и средните предприятия е особено трудно да отстояват правата си за получаване на навременни плащания. Закъснелите плащания са загуба на време и пари за бизнеса, а споровете може да влошат отношенията с клиентите. Порочната практика на забавяне на плащания трябва да бъде прекратена. Сега е ред на държавите членки да въведат директивата относно забавените плащания в националните си законодателства, като окажат на малките и средни предприятия жизненоважната подкрепа, от която те се нуждаят в тези трудни времена, и им помогнат да изиграят отредената им ключова роля в европейския процес на създаване на работни места“. Това заявява зам.-председателят на Европейската комисия и комисар по промишлеността Антонио Таяни.

Новите правила

Новите правила задължават държавните органи да извършат плащане за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни, а при извънредни обстоятелства - 60 календарни дни.

При търговските сделки предприятията трябва да извършат плащане по получените от тях фактури в срок от 60 календарни дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие, че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

Предприятията разполагат с автоматичното право да изискват лихва за забава на плащане. Фирмите могат също така автоматично да получат минимална фиксирана сума от 40 евро като обезщетение за разходите по събиране на плащане. Бизнесът също така може да изисква обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането в разумни размери.

Процентът на законната лихва за забава на плащане трябва да бъде по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка, гласят новите правила. Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност. С цел повишаване на прозрачността държавите членки са длъжни да публикуват лихвените проценти за забава на плащане за информация на всички заинтересовани страни.

Предприятията трябва по-лесно да могат да оспорват пред националните си съдилища договорни условия и практики, които представляват явна злоупотреба, гласи още европейската директива.

Европейската комисия насърчава държавите членки да създадат кодекси за плащане в срок.

Държавите членки също така могат да продължат да поддържат или да въвеждат в сила законови и подзаконови актове, чиито разпоредби са по-благоприятни за кредиторите от тези на директивата.

Новите мерки не са задължителни за предприятията, доколкото те получават правото да предприемат действия, но не и задължението за това. При определени обстоятелства дадено предприятие може да пожелае да удължи платежния срок с няколко дни или седмици, за да запази добрите търговски отношения със свой клиент.

Новите мерки обаче са задължителни за държавните органи. Те следва да дават добър пример и да демонстрират своята надеждност и ефективност, като изпълняват договорните си задължения, посочват от Европейската комисия.