Супербоул по демокрация: избори в 40 държави през 2024

Кой казва, че демокрацията умира? В повече от 40 страни, в които живее над 40% от населението на планетата и даващи огромна част от световния брутен вътрешен продукт (БВП), ще има избори през 2024 г. Резултатите, разгледани заедно и поотделно, ще определят кой и как ръководи света.

В това супер състезание ще участват някои от най-силно развитите държави като САЩ, Великобритания и Индия, наред с едни от най-бедните като Южен Судан, най-деспотичните - Русия и Иран, както и страни, разтърсени от конфликти - Тайван и Украйна.

Някои избори ще бъдат "отворени, свободни и честни", други - по-малко, трети изобщо няма да са такива.

Парадоксалното е, че в това безпрецедентното световно гласуване идва в момент, когато класическата формa на либералната демокрация e подложена на "екзистенциална атака" от диктатори като китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин, крайно десни национал-популистки партии като "Фидес" в Унгария и организаторите на военните преврати и ислямистки бойци от Венецуела до Чад.

Световният индекс на свободата на "Фридъм хаус" показва спад за 17-та поредна година. "Агресивната война на Москва доведе до зверски нарушения на правата на човека в Украйна. Нови преврати и други опити за подкопаване на легитимни правителства дестабилизираха Буркина Фасо, Тунис, Перу и Бразилия…Продължаващите репресии ограничават основните свободи в Гвинея и тези в Турция, Мианмар и Тайланд", отбелзяват авторите на индекса.

И все пак в доклада се казва, че докато в 35 държави политическите права и гражданските свободи се ограничават, в 34 тенденцията е обратна. Автократите не бяха нито безпогрешни, нито непобедими: "Ефектите от корупцията и фокусът върху политическия контрол за сметка на компетентността разкриха ограниченията на авторитарните модели, прилагани от Пекин, Москва, Каракас или Техеран."

Свободата на словото като принцип, ключов за пълното функциониране на демокрацията, също е подложена на атаки, твърди активистът за правата на човека Джейкъб Макхангама в списание Foreign Policy. "Дори страните с пряка демокация наложиха ограничителни мерки за борба с редица заплахи, включително реч на омразата, дезинформация, екстремизъм и обществени безредици", пише той, обосновавайки се със засиленото онлайн регулиране от страна на ЕС и ограничаването на пропалестинските протести.

Геополитическите и икономическите резултати от струпването на толкова много избори по едно и също време могат да допринесат за дестабилизирането на един вече нестабилен свят - за добро или лошо.

Би било вдъхновяващо като за начало, ако гласоподавателите успеят да сменят режима в Иран по време на парламентарните избори през март, но вече е ясно, че това едва ли ще стане. Над една четвърт от опозиционните кандидати вече са извън играта. Очаква се много иранци да бойкотират вота. Както се случи наскоро в Египет, където дошлият на власт след преврат Абдел Фатах ал-Сиси не позволи на единствения си опонент да се изправи срещу него за президентския пост.

По същия начин, местните избори този месец в Хонконг накараха избирателите да се запитат "защо да си правя труда да гласувам". Избирателната активност сега е 27 на сто спрямо 71 на сто от времето преди Хонконг да мине под юрисдикцията на Китай.

И все пак титлата за най-фалшиви избори през 2024 г. трябва да отиде при Русия, като Беларус може да се нареди на второ място. Путин хвърли в затвора, изпрати в изгнание или елиминира съперниците си. Кандидатурата му за пети президентски мандат ще бъде повече имперска коронация, отколкото политическа надпревара. Неговият личен рейтинг на одобрение остава висок след близо 25 години на поста, защото много руснаци не познават друг лидер. Крепостнипеството в Русия е отменено от цар Александър II през 1861 г. Цар Путин I обръща процеса.

Някои избори могат да доведат до повратен момент за дадената страна. Непредсказуема и нестабилна остава ситуацията в Пакистан и в Бангладеш, които ще гласуват през 2024 г.

Какво ще се случи на парламентарните избори тази пролет в Индия - най-гъсто населената страна в света, не може да се прогнозира. Надеждите на премиера Нарендра Моди за трети мандат може да бъдат попарени от новосформираната 28-партийна опозиционна коалиция.

Партията на Моди доминира в Северна и Централна Индия, докато самият Моди е считан за "суперзвезда" на изборите, за разлика от лидера на опозицията Рахул Ганди. При управлението на Моди обаче независимата журналистика беше ограниена, зачестиха мистериозните смъртни случаи на политически противници, случиха се бруталните военни репресии в Кашмир. Това ще породи съмнения относно честността на изборите. Изненадващо поражение на Моди може да има стратегически последици, като навреди на опитите на САЩ да привлекат Индия като съюзник в противовес на Китай.

През януари предстоят избори в самоуправляващия се Тайван, който Китай смята за свой. Те могат да се превърнат в ценна демонстрация на това колко високо все още се цени демокрацията там. Ако управляващата и подкрепяща независимостта Демократична прогресивна партия спечели отново, Пекин може да предприеме по-сериозни действия от обичайните военни заплахи. Това от своя страна може бързо да привлече САЩ и регионалните съюзници.

Друга потенциални политически земетресения предстои да се случат по време на парламентарните избори в Република Южна Африка. За първи път откакто Нелсън Мандела бе освободен и ерата на апартейда приключи преди 30 години през 1994 г., Африканският национален конгрес може да загуби общото си мнозинство, подкопано от съперници като Демократичен алианс.

Възможно е потенциална коалиция между Африканския национален конгрес и лявата партия "Борци за икономическа свобода" да консолидира вота. Но това едва ли ще помогне след годините на корупция, политически скандали, високи нива на престъпност и безработица, и неспособносття да се осигури дори осветлението в страната, в която режимът на тока е ежедневие. Ниската избирателна активност може да подпечата съдбата на Африканския национален конгрес.

Разочарованието от демокрацията е много дискутиран въпрос в цяла Африка - континетът с най-бързо растящо население в света. Комфорт Еро и Мурити Мутига от Международната кризисна група (International Crisis Group) отбелязват, че седем африкански лидери са били свалени от собствените си военни между август 2020 г. и ноември 2023 г. Не всички свалени лидери са били избрани от гражданите.

Въпреки че всичките тези преврати са по същество антидемократични, зад тях стоят различни причини. Те включват злоупотреба с власт, икономически проблеми, корупция, ислямистки бунтове, фалшифицирани избори и лични съперничества. Някои от тези преврати далеч не са нежелани, като този в Мали през 2021 г., който се радва на значителна обществена подкрепа. Насилствената смяна на режима изглежда е по-добра, отколкото никаква смяна на режима.

Повечето африканци "все още имат вяра в демокрацията, дори когато се опитват да се отърват от режими, които претендират да бъдат демократични, но често не успяват да изпълнят най-основните обещания на демокрацията", пишат Еро и Мутига. Това заключение със сигурност има универсално значение.

Алжир, Тунис, Гана, Руанда, Намибия, Мозамбик, Сенегал, Того и Южен Судан са сред африканските страни, в които ще се провеждат избори през 2024 г.

Военните конфликти са очевидна пречка пред демократичното управление. В Украйна, например, предстоят президентски избори през пролетта, когато и изтича петгодишният мандат на сегашния президент Володимир Зеленски. Макар военното положение да налага отлагане на изборния процес, гласуването, което действа като предпазен механизъм за освобождаване на вътрешното напрежение и общественото недоволство, би било упражнение, което си заслужава – дори ако Путин се опита да го осуети. Това би показало, че демокрацията отказва да умре.

Израел скоро може да се окаже в подобно положение, тъй като сегашният премиер Бенямин Нетаняху очаква войната в Газа да продължи и през следващата година. Проучванията сочат, че израелците, вероятно мнозинството, искат да изхвърлят твърдо дясната коалиция на Нетаняху, така като я обвиняват за неуспеха в предотвратяването на атаките от 7 октомври. Не са насрочени избори, но с или без война, масовият обществен натиск за провеждане на избори вероятно ще нарастне.

Проучвания показват, че недоволството от днешното функциониране на демокрацията е често срещано и сред западните страни - в случая САЩ и Европа, въпреки че те се възприемат като родина на демокрацията.

Както в Африка, проблема не е в самата демокрация, а в начина, по който се прилага и практикува. Неотдавнашно проучване на общественото мнение в западните страни установи широко разпространено убеждение, че настоящите демократични системи облаготетелстват богатите, а всички останали биват игнорирани.

Около 7 от всеки 10 американци казват, че състоянието на демокрацията се е влошило през последните години, докато във Франция 73% са съгласни с това твърдение. Повече от 6 на всеки 10 души в Обединеното кралство смятат, че демокрацията работи по-зле, отколкото преди 5 години. Респондентите от всички страни, включително Хърватия, Италия, Полша и Швеция, смятат, че е необходима "радикална промяна".

Независимо дали търсят промяна или не, в някои европейски страни също ще има избори през 2024 г. Сред тях са Австрия, Белгия, Хърватия и Финландия. Предстои и вот за нов Европейския парламент през юни. Всеобщото притеснение е, че изборите ще изстрелят национал-популистки, антимигрантски, ксенофобски партии от крайната десница. Както се случи в Италия, Холандия и Словакия.

В Обединеното кралство проблемът е малко по-различен. Въпреки че се гордее с дълга демократична традиция, островната страна се оказа в ситуацията два пъти в рамките на малко повече от година да смени премиера, без да има избори. Не е сигурно, че следващите парламентарни избори в Обединеното кралство изобщо ще се проведат през 2024 г.

Президентските избори в Мексико през юни със сигурност ще привлекат вниманието, тъй като две жени ще се кандидатират за най-високия пост в страната. Към края на годината обаче всички погледи ще се насочат към САЩ, чиято президентска битка ще се проведе през ноември.

Президентът Джо Байдън разделя грубо света на два лагера - демократичен и автократичен. Той казва, че това е определящата борба на века. Ако той не успее да спечели изборите срещу вероятния си съперник Доналд Тръмп - човек, който казва, че няма да действа като диктатор, ако бъде избран, но очевидно няма търпение да го направи, тогава мнозина по света, като се започне с Путин и Си, може да заключат, че демокрацията е приключила.

Победа от страна на Тръмп може трайно да преобърне международния ред, накланяйки везните към авторитаризъм и диктатура. Ако САЩ, спрат да се борят да бъдат "страната на надеждата и свободата", демокрацията със сигурност ще умре.

Материалът е публикуван тук

Превод: Дара Сапунджиева