Москва засили в сряда натиска си върху Минск в двустранния газов спор, определен от беларуския президент като "газова война". От сутринта ограниченията в доставките на руски газ за вътрешните нужди на Беларус са достигнали 60% или около 35 милиона кубически метра в денонощие. От своя страна Беларус заяви, че започва да отклонява за свои нужди от транзитирания за Европа руски газ, а Литва се оплака, че получава 40 на сто по-малко руски газ.

За по-строгите ограничения съобщи лично шефът на "Газпром" Алексей Милер. От началото на седмицата това е третото съкращение: в понеделник обемът на доставяния газ бе намален с 15%, във вторник – с 30%. Днешното 60-процентно намаление вореотня няма да е последно. Още в понеделник от "Газпром" обявиха, че ако Беларус не изплати дълга си, ограниченията ще стигнат до 85 на сто. Дългът от около 200 милиона долара се е натрупал, тъй като през първите месеци на годината Беларус е плащала доставяния газ на цената от миналата година, а не на изчислената по договор нова, по-висока цена.

Отначало Беларус предложи да се разплати с машини и оборудване, но Русия не се съгласи. Във вторник президентът Александър Лукашенко заяви, че е "взел пари на заем от приятели" и в най-скоро време Беларус ще плати дълга си.

Същевременно Минск обяви, че прекратява транзита на руски газ през своя територия, тъй като "Газпром" дължи за транзита 260 милиона долара.

Късно снощи беларуският вицепремиер Владимир Семашко обяви, че страната е започнала да отклонява от транзитния газ, за което била уведомила "Газпром".

В сряда сутринта Алексей Милер каза, че транзитът през Беларус се осъществява в пълния си обем и европейските потребители не изпитват затруднения.

Засилващият се газов спор между Русия и Беларус вече се отразява на Германия и Литва, каза обаче председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. На срещата си с руския енергиен министър Сергей Шматко в Москва Бузек заяви, че руски газ не се подава за Европа в договорените количества и че Литва и Източна Германия вече са засегнати от това. Шматко обаче каза, че не може да потвърди тази информация.

Следобед в сряда обаче стана ясно, че газовите доставки през Беларус за Литва и руския анклав Калининград са намаляли с 40%. "Намаляването в нивото сега е повече от 40%," каза Викторас Валентукевикус, главен изпълнителен директор на Lietuvos Dujos.

Литва не е получила никакво уведомление от Беларус преди съкращаването на доставките, добави той.

В миналото заради газови спорове между Русия и Украйна Европа е оставала на студено. Сега обаче европейски служители уверяват, че в случая с Беларус няма такава опасност, тъй като само 6.25 на сто от общото европейско потребление на газ минава през тази страна.

В Москва Бузек каза, че Европейският парламент е готов да изпрати свои наблюдатели, които да следят положението с транзита на руския газ през Беларус. Шматко съобщи, че е обсъждал в телефонен разговор с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер възможността да бъдат поканени европейски наблюдатели. По думите на руския министър това може да стане, ако има сведения за неразрешено отклоняване на газ. Засега руската страна няма такава информация и механизмът на наблюдателите не се използва , обясни Шматко.

Според руски експерти, цитирани от Газета.ру, краят на конфликта не е далеч, тъй като по-нататъшни ограничения на газовите доставки ще бъдат критични за Беларус. Страната не притежава големи газохранилища и не разполага със сериозни резерви за промишлеността си и за бита.