Сръбският президент Александър Вучич "пожертва" своя премиер в опит да успокои протестите, обхванали Сърбия, които са голямо предизвикателство за неговото десетгодишно управление, пише в свой анализ New York Times за случващото се в Сърбия.

Премиерът Милош Вучевич, близък съюзник на президента Вучич и лидер на управляващата Сръбската прогресивна партия /СПП/, подаде оставка, обяснявайки, че не желае да "увеличава допълнително напрежението в обществото". Това стана само няколко часа след като Вучич поиска "спешна и цялостна промяна на правителството" .

Умеещ да маневрира в рамките на дълбоко поляризираната сръбска политика, както и между Русия и Запада, Вучич успява да изтласква съюзниците си и да изважда опозиционните партии от равновесие.

Противниците му сега се обединиха на протестите, предизвикани от смъртта на 15 души заради паднала козирка в Нови сад, пише още New York Times, цитиран от БГНЕС.

Студентите, които блокират университетите в страната от седмици насам, се събраха във вторник пред централата на управляващата партия в Нови Сад, където неизвестни поддръжници на Вучич пребиха няколко студенти. Стената на партийното помещение беше покрита с графити с надписи "Убийци", "Крадци". Антиправителствените активисти продължиха протестите и в град Ниш.

В понеделник Вучич обеща да изпълни едно от основните искания на студентите – публикуването на договори и други документи, свързани с реконструкцията на жп гара Нови Сад, извършена от китайска компания и нейни подизпълнители.

Повечето от първоначалните искания на студентите са изпълнени, включително наказателно преследване на виновните за бедствието и уволнение на министри, ръководили проекта за възстановяване – министъра на транспорта и инфраструктурата, както и министъра на търговията. Въпреки това, когато протестите набраха скорост, опозиционните политици започнаха да настояват Вучич да състави "преходно правителство".

"Вучич се опитва да спечели време, очаквайки протестите да утихнат", казва политическият анализатор Драгомир Анджелкович. Протестите ще продължат, защото оставката на премиера е "просто опит за нова измама", казва той пред New York Times.

Политическата криза в Сърбия създава дилема за новата администрация на САЩ. На този фон Джаред Къшнър, който е зет на Тръмп, работи по осигуряване на сделка за строителство на луксозен хотел на Тръмп в центъра на Белград,

При президента Байдън САЩ се опитаха да ухажват Вучич, опитвайки се да го отделят от традиционно тясното партньорство на Сърбия с Русия, а опозиционните политици ги критикуваха, че са твърде меки към сръбския президент.

Политиките на администрацията на Байдън дадоха някои резултати, включително тайната продажба на сръбски боеприпаси и оръжия на стойност близо 1 милиард долара, които да бъдат използвани от Украйна срещу руските сили. Сърбия подкрепи и резолюциите на ООН, осъждащи руската инвазия, припомня New York Times.

Сърбия обаче не се присъедини към западните санкции срещу Русия и възприе руски позиции в отговор на протестите. Вучич твърди, че протестите са опит за организиране на "цветна революция", водена от "агенти" от Запада. Миналата седмица Сърбия депортира петима активисти от Хърватия, които обвини в подпомагане на сръбски групи, участващи в протестите.

Сърбия подаде молба за членство в Европейския съюз през 2009 г., но нейната ориентация към Русия, съмненията относно ангажимента ѝ към демокрацията и други проблеми забавиха влизането ѝ. Някои анализатори и дипломати казват, че Русия подбужда протестите, за да окаже натиск върху Вучич да се откаже от "периодичните си ухажвания към Запада". Сръбските ветерани от войната се присъединиха към протеста, развявайки руски знамена.

Сред онези, които изразиха подкрепа или поне симпатия към протестиращите, са синдикатът на служителите в държавната обществена телевизия РТС и сръбският тенисист Новак Джокович, чието семейство гласно подкрепяше президента Вучич в миналото.

Предишните протести – срещу ограниченията на Ковид 19, отстъпването на демокрацията, насилието и голямата литиева мина – бяха до голяма степен ограничени до Белград и в крайна сметка затихнаха.

Срутването на козирката в Нови Сад и обвиненията в корупция при договорите за строителство предизвикаха гняв далеч извън столицата, превръщайки се в катализатор за по-широко недоволство срещу авторитаризма, широко разпространената корупция и медийния пейзаж, доминиран от проправителствените таблоиди.

Протестите в Белград, Нови Сад и други градове привлякоха десетки хиляди души, парализирайки движението. Размерът и упоритостта на демонстрациите се сравняват с безредиците от края на 90-те години, които през 2000 г. свалиха от власт сръбският диктатор Слободан Милошевич, който предизвика катастрофални войни, се казва в края на анализа на в.  New York Times.