След цветята, минералната вода и алкохола руските власти решиха да ограничат и вноса на арменски зеленчуци и горски плодове. Както съобщи руската служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол "Росселхознадзор", от 30 май се въвежда забрана "до изработване на съответен механизъм за гарантиране безопасността на експедираната продукция" върху доставките от Армения на пресни домати, краставици, чушки, зелени подправки и ягоди.

Според ведомството причината за ограниченията са "зачестилите случаи на нарушения при доставките" на арменска продукция в Русия и заплахата за фитосанитарната безопасност. "Освен това компетентните органи на Армения не са предприели необходимите мерки по вече установените нарушения", заявиха руските власти.

По-рано на фона на дипломатическото напрежение между Москва и Ереван, "Росселхознадзор" съобщи за над 140 случая на заразяване на арменски плодове и зеленчуци с опасни насекоми и бактерии. От 22 май ведомството забрани и вноса на цветя от Армения, след като в тях били открити вредители.

В същия ден руската служба за защита на потребителите "Роспотребнадзор" ограничи вноса и продажбата на минералната вода "Джермук" на територията на Русия заради установено повишено съдържание на хидрокарбонати.

Освен това Русия забрани вноса на коняк и вина от трима големи арменски производители — "Веди-Алко", "Абовянския конячен завод" и винено-конячната къща "Шахназарян".

Преди това ръководителят на "Росселхознадзор" Сергей Данкверт беше отправял претенции и към арменските рибни продукти, сирена и масло.

Икономическият натиск върху Ереван не се ограничава само до търговията със стоки. В началото на седмицата стана известно, че руският министър на енергетиката Сергей Цивильов е заплашил Армения с прекратяване на споразуменията за доставки на газ, нефтопродукти и необработени диаманти, ако страната продължи процеса на сближаване с Европейския съюз. Арменският парламент започна процедура по присъединяване към ЕС през март 2025 г.

Още по-рано Армения прие закон за признаване юрисдикцията на Международния наказателен съд, който издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин. Освен това премиерът Никол Пашинян покани украинския президент Владимир Зеленски на срещата на Европейската политическа общност.

Пашинян също отказа да присъства на парада за Деня на победата в Москва на 9 май и заяви, че страната му не е съюзник на Москва по въпроса за Украйна.

От своя страна Путин призова Ереван да не забравя съдбата на Украйна и настоя за провеждане на референдум относно присъединяването към ЕС и напускането на Евразийския икономически съюз, за да бъде възможен "мек, интелигентен и взаимноизгоден развод".

Русия изпраща сигнали към Ереван преди парламентарните избори

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви дни преди парламентарните избори в Армения в началото на юни, че премиерът на страната Никол Пашинян води южнокавказката република по опасен път. По-рано бившият руски президент вече заяви, че настоящите арменски власти са поели път към разрив на отношенията с Москва. Освен това, Медведев отбеляза фактическото прекъсване на връзките на Ереван с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) и това, че Пашинян е бил домакин на "подли врагове на Русия", визирайки срещата на Европейската политическа общност, свикана в началото на май в Ереван.

"Явно ни смята за тъпанари. При това самият той силно греши в координатната система и провежда извънредно опасен за страната си курс. Помислете: в резултат на действията на този доста специфичен човечец ще загуби целият народ на Армения, който ще се лиши от пазара на Русия, на целия Евразийски икономически съюз (ЕАИС), от градените десетилетия икономически връзки", заяви Медведев. Според него може да се стигне до там Ереван да купува руски природен газ на европейски цени – три пъти по-скъпо от настоящите.

По подобен начин се изрази и депутатът от Държавната дума Николай Новичков (ПП "Справедлива Русия"), който заяви, че опитите на Армения да се сближи със Запада могат да доведат до сериозни последици за страната. Според него подобна политика може да доведе до икономически проблеми, отлив на население и дълбока вътрешна криза, затова и трябва внимателно да оцени последиците от по-нататъшното сближаване със Запада.

Секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу припомни, че арменското ръководство наскоро е предприело редица стъпки, които са несъвместими с духа на съюзническите му отношения с Москва.

"Миналата пролет курсът на Армения към присъединяване към Европейския съюз беше законодателно одобрен. Армения редовно се присъединява към позицията на ЕС на международни платформи. Като част от сближаването си с ЕС се води активна работа за хармонизиране на стандартите и техническите регламенти, както и за синхронизиране на митническите и търговските режими, които може да не са съвместими със задълженията на Армения в рамките на ЕАИС", отбеляза той. "Същевременно напълно разбираме желанието на арменското ръководство да продължи да извлича икономически ползи от отношенията със страната ни. Но сътрудничеството и стратегическото партньорство са двупосочна улица", подчерта секретарят на Съвета за сигурност.

Според руския политолог Павел Данилин при продължаване на настоящия си курс Ереван може да се сбогува с доставките на енергийни ресурси на цени под европейските, както и със свободната работа на арменските граждани на руска територия и преводите на средства от Русия. "Позицията на Москва е пределно ясно заявена и арменците ще трябва да избират дали да подкрепят курса на Пашинян", допълни експертът.

Същевременно от страна на Армения постъпи отговор. Външният министър на републиката Арарат Мирзоян заяви, цитиран от "Интерфакс", че страната му "не е заинтересована да прекъсва политическите, икономическите и останалите връзки с Русия". "Настроени сме, искаме и ще се стараем да запазим и задълбочим нашите естествени отношения" допълни дипломатът. Същевременно на журналистически въпрос защо в такъв случай от Русия звучат подобни заявления, Мирзоян не отговори, а предложи на медиите сами да направят предположения.

Същевременно и Пашинян отбеляза, че иска добри отношения с Русия, предаде националната новинарска агенция АРМЕНПРЕС. "Няма да предприемаме никакви радикални стъпки в отношенията си с Русия. Имам приятелски отношения с президента Путин в най-чистия смисъл на думата. Съмнявам се, че президентът на Руската федерация е имал повече контакти с който и да е друг лидер от 2018 г. насам. През това време проведохме над 200 телефонни разговора. Русия е свръхсила и към Русия трябва да се отнасяме с уважение, с благоговение, както се отнася човек към свръхсила. Диалогът на високо ниво ще продължи", заяви той по време на предизборен митинг на своята партия "Граждански договор" в град Шног.

"Русия затяга гайките на Армения заради наклона ѝ към Европа", коментира "Блумбърг". Според изданието завоят на Армения към Запад е под нарастващия натиск от Русия. В продължение на десетилетия Армения се смяташе за най-близкия съюзник на Русия в региона – приемайки руски войски във военна база, разчитайки в голяма степен на Кремъл за оръжия и интегрирайки се дълбоко в ръководените от Москва политически и икономически структури. Но стремежите на премиера Никол Пашинян да се присъедини към ЕС и да осъществи най-значимите реформи в Армения след разпадането на Съветския съюз изостриха отношенията. Домакинствата на Ереван на европейска среща на високо равнище този месец, на която присъства украинският президент Володимир Зеленски, предизвикаха особен гняв на Москва.

"Русия иска да върне Армения във владенията си, но може би е твърде късно", коментира руското опозиционно издание "Москоу Таймс". Според автора на статията Никалъс Кастило доминиращата тенденция в голяма част от бившия СССР от 2022 г. насам е намаляването на централната политическа роля на Русия. В дългосрочен план Русия все още има голямо икономическо влияние върху Ереван. Руски държавни компании като "Газпром" и "Росатом" все още имат това, което се равнява на контрол над арменската енергетика. Критична инфраструктура, като железопътните линии, също е дадена на концесия на руски държавни фирми. Както и при други постсъветски страни, близки до Русия, бъдещето на външната политика на Ереван изглежда по-вероятно да бъде смесен подход, отколкото такъв, който напълно отрязва Москва, заключи Кастило.